Въпреки че публичният дълг на България се повиши заради кризата, това е втората държава с най-нисък външен дълг в Европейския съюз. Това каза Питър Харолд, регионален директор на Световната банка за Централна Европа и Балтийските държави, по време на представянето на оценката на Световната банка за икономическите постижения на България през последните над 20 години, предаде „Фокус”. Според Питър Харолд България е една от страните, които най-бързо се приближиха до Западна Европа и отчасти за това е спомогнала консервативната фискална политика, наследена още от кризисния период от 1996 – 1997 г. По думите на докладчика, в настоящата икономическа ситуация България трябва да достигне 5.5% ръст на производителността, ако иска да достигне наистина растеж и сближаване със Западна Европа.
България е и страната с най-ниски разходи за социална защита в Европейския съюз, показва проучването на Световната банка. По отношение на ефективност на държавното управление, страната също е в дъното на скалата, заедно с Румъния. Питър Харолд отбеляза, че разходите за иновации са по-малко отколкото в други европейски страни, въпреки че са в унисон с нивата на доходите. Той подчерта значението на енергийната ефективност за подобряване на условията в страната и благосъстоянието на населението.
След 10 години 20% от всички навлизащи в пазара на труда ще бъдат от ромски произход и България трябва да направи всичко възможно за образованието и включването на ромското население, каза още Питър Харолд. Ако България не вземе предвид този факт, в бъдеще това ще се окаже голяма тежест за икономиката на страната, предупреди Харолд. Той изтъкна като най-голямо предизвикателство пред България през следващите години демографската криза. Питър Харолд отбеляза, че до 2050 г. работоспособното население в България ще намалее с около 45%. По думите му България има най-бързо свиващото се население в работоспособна възраст в света. Това означава ръст на възрастните хора, които имат по-голяма нужда от здравни грижи, а това ще се отрази върху бюджета на България и финансовата тежест ще падне върху работещите, допълни регионалният директор на Световната банка.
Докато в България през 2005 г. пенсионната възраст е била около 57 години, в Западна Европа тази възраст е значително по-висока – около 67 години. Според проучването на Световната банка в пазара на труда участват 66% от хората в работоспособна възраст, но до 2020 г. заетите трябва да бъдат 75%. Харолд подчерта, че младите и жените имат сравнително ниско участие в пазара на труда.
Be the first to comment