Всичко различно от естественото подлежи на разпад. В природата всички цикли са затворени и затова тя съществува в неразривно единство и красота хиляди векове. Ако обществото се основоположи на принципа на затворените цикли, то то ще бъде завършено и саморегулиращо се подобно на природата.
Това е общата теза. Контекстът, в който ще я разгледаме, е пенсионата реформа, съотнесена към принципа на Европейския съюз за учене през целия живот и акцента на плана Юнкер 315 върху обучението и по- специално върху учителите.
Има детска приказка, в която се разказва за един млад цар. Той заповядал да се убият всички стари хора, но тайно скрил баща си. Когато настанала суша и народът му умирал от глад , той се принудил да разкрие баща си за да поиска съвет. Старият мъж накарал младежите да изровят всичките житни семенца от мравуняците, да ги засеят, ожънат, обработят. Така народът бил спасен.
Днес Европа страда от застаряване на населението, див и/ или екзистенциален кариеризъм сред средното поколение, нихилизъм и безверие в младото, и голям процент функционално и практически неграмотни хора, без принадена стойност към обществото, но със социална принадена стойност на обществото към него.
Каква е връзката ? Ами, учене до края на живота е потребност на малък процент хора. Тези, които са на върха на “пирамидата на Маслоу” (показва в градивност нуждите на личноста започвайки от храна, вода, секс и стигайки до самореализация) и се стремят към собствено самоосъвършенстване. Те разбират живота като място за развитие. Останалите избират линията на забавление, консумиране и евентуално кариера. В този смисъл удачен е подходът пенсионираните граждани на Европа да бъдат основни бенефициенти по програми за обучение и интеграция, като обособим три нива:
За неграмотни,
За безработни, за които придобиването на занаят е определящо за намиране на работа,
За професионалисти, за които придобиването на опит не трябва да е само функция на времето.
В първия случай, особена роля трябва да изиграе държавата. Фондовете за интегриране на малцинства, като основна част от интеграцията е образованието, могат да се насочат преобладаващо към държавно и частно организирани пенсионери – доброволци, които да ограмотят неграмотните. Държавата е нужна и за осигуряване на реда и безопасност при осъществяване на този процес.
Пример . За България статистиката показва 900 000 неграмотни , 2 400 000 пенсионери. Вероятно поне 200 000 души на възраст 60-70 години са образовани пенсионери в пълна способност да стартират и завършат процеса на ограмотяване на 900 000 неграмотни. Резултатът ще е приятен за всички. Пенсионерите ще са социално ангажирани и заплатени за усилията си от европейските програми, европейските програми ще са усвоени по същество, неграмотното население ще придобива грамотен вид и по- будните от него ще продължат напред. Всичко това ще се отрази положително върху икономическата активност на цялостното население на страната, с което ще се обърне и демографската тенденция. Разбира се възможно е подобен процес да е неприемлив за вече работещи стратегии в обратна посока, но да не забравяме, че на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие.
Относно останалите две нива на образование чрез така да го наречем “пенсионно включване” касаещо предаване на занаят или професионален опит, е редно да се развива по линия на Корпоративна Социална Отогвороност (КСО) от бизнеса. А това е още една сфера, която е част от европейската политика и програми за финансиране. В допълнение това ще е възможност за предприятията да са социално отговорни към най- добрите пенсионирани кадри, благодарение на което ще получат още по- добри за бъдещия си бизнес.
Продължавайки в този ред на мисли ще поставя още един логичен въпрос. Социалните помощи доход ли са ? Ако приемем, че социалните помощи са социален доход, то каква е разликата между социален доход от 360 лева и трудов доход от 360 лева (в рамките на Минимална Работна Заплата (МРЗ) в България)? След постигане на това ниво от 360 лева, как следва да се третират последващите постъпки за парични постъпления по социални нужди? Налична ли е хипотезата, че са накърнен основен европейски принцип за равни човешки права, ако трудов доход от 360 лева възпрепятства получаване на социални помощи, а социален доход от 360 лева не?
Има ли нужда съвременното общество на знанието и следващото на иновациите и вдъхновението от система за личностен прогрес и общностно развитие, или предпочита страховата невроза от отчаянието с разрушителната сила на незнанието? Има ли съвременната държава отговорност сега за бъдещето на този процес, или ще се скрие като щтраус в думите – “след нас и потоп”?
А за тези, които не очакват потопа, да поговорим още малко за икономика.
Модата има особено значение. Тя е красива и увличаща. Екологията напоследък е разбирана по подобен начин. Може да задълбочим още. Да предложим икономика на боклука. Икономика, при която икономическият ръст не е резултат от продажба на количества, а от постигане на качество. Качество основано на стария природен принцип на цикличността. Съществуването на всяка вещ, е свързано с добив на суровина , доставка, обработка, производство, транспорт, продажба , консумация, отпадък. После какво ? Не следва ли отново преработка, вторична суровина , доставка …Как би изглеждал завод ХХХ за коли, ако изкупува след 10 години продадената си стока? Ще изглежда двоен. С още няколко подразделения – дилъри за изкупуване на стари автомобили, дизайнери за редизайн, научни разработки в областта на рециклирането, цехове за преработка на вторични суровини и още други съпътстващи дейности. Ще има повече работници, ще продава на по- високи цени , на по- богати хора, които ще живеят в по- чиста околна среда. А ако всички употребявани дрехи се превърнат в част от сторителен мателиал, например? А ако всички пластмаси на пътя се превърнат в нов петролен продукт?
Мислим ли за високата добавена стойност на тези процеси от финансова, екологична и социална гледна точка? С малко, но решителни промени в законодателството в сферата на рециклирането бихме могли да решим редица проблеми с безработицата, с насочването на научно – техническата мисъл, с ресурсите, с качеството на живот , с което и с висотата на съзнанието. И не ме разсмивайте, моля, с фрази от типа- от къде пари ? От 1972 година в света няма златен стандарт , който да остойностява парите. Парите са чисто и просто организация, а следователно решение. Да си решим проблемите.
Be the first to comment