За Украйна и цигарите

Повъртях се пред автостанцията. Имаше още доста време докато се появи рейса за село. Нямах цигари, и пари нямах, което беше по-лошо. Пристъпях от крак на крак и се оглеждах. Търсех някой да ме спаси. Видях Сотир. Точно той няма да ме спаси, така помислих. Наскоро, спомних си, беше отказал цигарите. То и аз искам да ги откажа, но сега така ми се пушеше, та не си намирах място. Вече дори се оглеждах наоколо за фас. Ако на някой му се пуши като на мене ще ме разбере. Все пак по-добре, че не бях сам. Кимнах, стиснахме си ръцете. И Сотир каза нещо за Украйна. Какво за Украйна! Ами отново някъде, и то съвсем близо, убиват невинни хора. Това май е вечно, отбелязах. Някакви горе, искам да кажа, от тези дето управляват света, се карат, а обикновените хора страдат. Дори ги убиват. Гледах някакви страхотии по телевизията. То и аз по телевизията ги гледам, каза Сотир. Но се чувствам виновен, да знаеш, че там стават такива работи. Защо пък ще си виновен? Какво общо имаме ние с украинците. Чувствам ги близки тези хора. Някак до себе си ги виждам, но те страдат, а аз си живея както обикновено.

Ако караш по този принцип трябва непрекъснато да страдаш. Във всеки миг някъде по света стават такива работи. Богатите и силните си живея, а обикновените хора опъват каиша. Друго е да опъваш каиша, каза Сотир, и съвсем друго да се избиват хора, които преди това са живели мирно. Най-гадно е, че е сравнително близо до нас, отбелязах. Пък и нали като нас са славяни. Тоест като част от нас. Няма значение дали са славяни или други, възкликна Сотир. Яд ме е, че обикновените хора пак са прекарани от някакви. Караха ги да протестират, да са недоволни, а сега им се качиха на главата. Правят си каквото искат. И дори ги карат да се избиват. Тук отново се сетих какво ми се искаше през цялото време. И го попита: Сотире, още ли искаш да ставаш европеец, или си пропушил.

А-а, не, щом съм казал, няма да пуша. Отровите са до време. Не само заради Европа, заради себе си. Това, за себе си, дето го казваш, е по-добре. Защото не всичко в Европа ми харесва. И на мене не всичко, съгласи се Сотир. Но пък си мисля, че и на Европа доста работи у нас не й допадат. Дори, като погледнеш, на Европа много повече работи у нас може да не са й по вкуса. Така е, съгласих се. Европа си е Европа. Работих три години в Испания. И сега само ходя да се разпиша и продължавам да взема пари за безработен. Дори успявам да изкарам по нещо отгоре. Даже и на мач ходя. Ноу Камп, това е за мене Европа. Сотир се подсмихна, бръкна в джобовете на якето и се огледа. Нямаше какво толкова да види. На автобусната спирка бяхме само двамата. Чу ли какво ставало в Одеса? – попита след известно време той. Искаш да кажеш пак в Украйна, нали. Точно за там. Колко невинни хора са избили. Палели ги, доубивали тежко ранените. Сякаш не живеят в Европа, а в Централна Африка. Там това е проблема, дали ще останат част от Европа. Колкото и да не харесва на някои, все пак е поглед към цивилизацията. Другата възможност е да си останат където са. Нито в Европа, нито в Азия. И да се свържат отново с Русия. Ама и от двете страни не са видели много хубаво, отбеляза Сотир. Русия, знаеш, че много не може да направи. Скучно се живееше, когато бяхме с руснаците. Сега също е трудно, съгласен съм, но тогава беше отвратително скучно. Предпочитам трудното пред скучното. Иначе трудното у нас го правят българите, които искат да сме с руснаците. Въртят опашки на американците, но и на руснаците ги въртят. Тези българи са доста по-отвратителни и от Путин, и от другите изроди, украинските, на които още не са им станали известни имената. Но със сигурност заедно с него са виновни, че измират и се избиват невинни хора.

Нали знаеш как стана, опитах да продължа разговора в същата посока, ама същевременно исках повече да кажа. Вече на нищо не можеш да вярваш. Едни хора протестират съвсем искрено, защото не са съгласни с определени положения. В случая от едната страна не искат да са с Европа, а от друга – с Русия. Но се намесват винаги трети и дори четвърти, които правят на нищо протестите им. Плашат на провокатори, държат речи, намесват се, подклаждат жестокост и нетърпимост. Не искат хората да се разберат мирно. То и у нас по времето на протестите беше така, сети се Сотир. Нали ходих няколко пъти на жълтите павета пред Народното събрани. И какво? Не може да разбереш кой като тебе е дошъл, защото не му се живее по начина, по който му предлагат да живее, или го прилъгват. И колцина са платените протестиращи, и следователно по съвсем други причини. Вика някой силно, долу и така нататък, а се оказва, че точно той е най-фалшивия. И в Украйна е така.

Има невинни хора, винаги на такива места, където умират хора има невинни. И много-много виновни има. И от двете страни. Объркали са се тези дето искат да са с Русия, и другите, за които Европа е по-привлекателна. Страшно е в Украйна, отбеляза Сотир. Докато говорехме бяхме тръгнали към единия край на автогарата. Ей така, да повървим, защото въпреки пролетното време, застудя изведнъж. И тогава видях един фас на земята. Ама голям фас. Помислих си, че е фас на някой, който или вече е трябвало да се казва на рейса, или като Сотир изведнъж е решил да става европеец. И се е отказал от тютюна. Ама как да се наведа пред него и да взема фаса. Сигурно, ако му поискам някакви стотинки, щеше да ми услужи. Но нито стотинки за цигара бях готов да му поискам, нито пък намирах възможност незабележимо да се наведа и да взема фаса. Още от първокласник не беше ми се случвало така да дебна голям фас. Тогава май само това правех. Пушенето ми беше допушване. Дебна когато някой си хвърли фас и още във въздуха го хващах. Но сега нямаше как да го направя. Тогава към нас се присъедини и Муто. Първият циганин в селото. Всъщност циганите, тоест децата му, жена му, а и другите роднини, са много на брой. Но той е известен, единствен работи и на нивата, и с животните, и е първият циганин, пожела да го прави наравно с останалите. Искал да стане селянин. И без да ме пита, сякаш че беше търсил или ме е наблюдавал отстрани, ми подаде пакет цигари. Искаше ми се да го прегърна. Но само си взех една. Тогава Сотир каза, че у нас е невъзможно да стане като в Украйна.  Какво като в Украйна, попита Муто. Но нито аз, нито Сотир му обяснихме. Двамата пушехме, а Сотир с подобно на нашето удоволствие вдишваше пушека. Все пак отскоро беше решил да става европеец.