Всички се предлагат на Борисов

Помните ли ранния Бойко Борисов? И леви, и десни изпитваха интелектуална погнуса от неговия политически модел. Високомерие. „Ако глупостта имаше криле, ГЕРБ щеше да отлети“, пишеше на един плакат от протест срещу споразумението АКТА по време на първия мандат „Борисов“. ГЕРБ бяха като излезли от виц за милиционери.

А сега всички се предлагат на Борисов. Чат-пат в някой коментар из фейсбук, карикатура, статия в либералния печат, някой интелектуалец ще припомни нещо за миналото на Борисов, образованието на Цветанов, някой и друг прякор и толкова.

Интелигенцията се задоволява с това да каже „всички са маскари“ и т.н. С много малки изключения. А само преди преди три години беше възможно да доведат Орешарски на власт просто заради цивилизационни различия с Борисов. Беше възможно около 200 хиляди „анти-ГЕРБ“ гласове да се добавят към БСП. Нещо, което БСП пропиля с хода „Пеевски“ и едва ли скоро може да си го върне.

Само до преди години в българската политика действаше нещо като „цивилизационен разлом“ – и Плевнелиев, и ДБГ, и ДСБ, и Станишев изглеждаха еднакво далеч от модела „Борисов и Цветанов“. Еднакво далеч от този така балкански, натурален, народняшки стил.

Броени години по-късно всички тези се въртят около този стил, надяват се на него, предлагат се. Алтернативата е в същия стил – референдуми на Слави Трифонов, на Веселин Марешки и т.н. Попитайте младите харесват ли Борисов, харесват ли Слави. Харесват ги, разбира се. Останалите са малко и са локализирани около няколко софийски или пловдивски пресечки.

Борисов се сля с България. Малцина вече могат да си я представят без него. За добро или за лошо.

Това видяхме в последните дни: всички се предлагат на Борисов, позиционират се около него, дори когато са му опозиция, очакват рано или късно да се разберат с него. Плетеница от сложни ходове, полутонове, совалки – само и само да се позиционираш спрямо Борисов с идеята утре да вземеш дял от политическото раздаване. А може би и от други раздавания.

Видяхте друго? Видяхте опозиционно поведение? Да, разбира се. Но отправната точка си е Борисов. Ако днес му стават опозиция, утре ще искат и да се разберат с него.

Това е новата политическа реалност у нас. Това е новото поколение – масов, градски човек, който гласува преимуществено за една народна партия. Който се радва на идващите евросредства, променящите се градове. Който дори и с ирония, но пак се хваща за Борисов.

Това е свикване. Даже не е пристрастяване или примиряване, а е намиране на майстора. Казано без помен от укор или пък от радост. Просто изследователско наблюдение.

Затова Борисов вече трябва да почва да се замисля какво ще прави в идните години и десетилетия – не толкова заради себе си. Днес този въпрос може и да не стои на дневен ред, но съвсем скоро ще застане.
http://iconomist.bg/bg/

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.