Добре де, караш ме да ходим на мач, наричаш го основното ни удоволствие и дори страст. И се чудиш защо няма да отида. Щом до сега не си разбрал, никога няма да можеш. Но и тебе е трудно да те разбера. Макар винаги до сега да сме били заедно. Крещели сме, били сме се, били са ни, и сме били. Но виж как вървят събитията. Всички се променя. Никога не съм обръщал внимание какво се случва на другите. Живеех главно с нашите си проблеми. Но вече не мога така. Държавата не е същата. И става по-трудна за понасяне. Казвам държавата, критикувам я, дори я обвинявам, но имам предвид не държавата като цяло, а начина, по който живеем. До сега търпях каквото не ми харесва. Но повече нямам да търпя.
Протестират някакви студенти. Мамини синчета и момичеца. Можеш ли да ми кажеш от какво са недоволни. Сигурно не им харесва сутрин закуската. И предпочитат, щом не им я носят в леглото, да закусват в учебните зали. Знаеш ли какво мисля по въпроса? Бой им трябва на тези Защото нямат понятие от нищо. И никога няма да имат. Нека им се изясни, че понякога събитията така те притискат, носа ти чупят, едната ръка, или те влачат по асфалта. Куките използвали сила срещу тях. Ами какво друго да използват. Не защитавам ченгетата. Никога не са ми били симпатични. И няма да ми бъдат. Но сега случая съм на тяхна страна. Нека бият. Оскубали някаква въртиопашка. Ами да я скубат, щом не си стои вкъщи да гледа деца. Ама какво ще гледа, като учи до двайсет и седем години. По три висши образования. Вместо да раждат. На това ще обърнем внимание.
Вярно, винаги съм се чувствал на място, съберем ли се на любимия отбор. Но днес има значително по-важни въпроси. Тях трябва да решим. Няма толкова голямо значение дали ще победим с един на нула, или ще изгубим със същия резултат. Не се присмивай. Ти още си на друга вълна. Но ако се огледаш ще разбереш, че живеем в важни за отечеството времена. Отечеството, точно така. Какво друго имаме? На какво да разчитаме и да се молим. Известно е кой го заплашва. И ще действаме. Нека те мислят, че през тези години не сме ги забелязвали. Забелязвахме ги. Всички които са търкали панталони в Парламента и драха кожата на Майка България, ще ги съберем на стадиона. Любимото ни място. Свързано с толкова вълнения. Но сега за нещо по-важно. И дори грандиозно. Дошло е време да потърсим сметка за направеното през годините. Няма кой друг, ако не го свършим ние. Отново ще сме на стадиона. И това няма да бъде обикновен мач, а най-велико дело.
Вместо да гледаме как някакви тичат или не тичат, ще съберем на стадиона всички виновни родителите ни, старите майки и бащи да получават мизерни заплати и пенсии. И да гладуват. Знам какво ще ги направим тези уроди, представяли се за политици и бизнесмени през годините. Лесно ще се досетиш. Стигне ли се до действие, знаем как се действа. Затова сега, въпреки че не отиваме на мач, в единия джоб имам бокс, а в други пиратки. Ама не от китайските, а мои, наши, знаеш как ги правим. Дори са по-яки. Не се заблуждавам. Куките са си куки. Кучета. Пазачи. Вчера са им наредили едно, днес – друго. Харесва ми като млатят студентите, но те и нас ще млатя. А това не ми харесва. Затова като ни атакуват отпорът ще бъде страшен. Селяндурите ще разберат, че едно е да пляскаш студентите, и съвсем друго да си имаш със сериозни противница.
Сега ни използват, за да постигнат каквото на тях им харесва. Но накрая ние ще постигнем каквото на нас харесва. Защото ще победим. Готови сме за сериозна битка. С кръв, откъснати глави и ръце. Срещу всички, които държат кормилото на властта. От една част ще се отървем веднага. Другите, както разбра, на стадиона. Ще им вземем джиповете, мерцедесите, лексусите… И ние ще сме на власт. Те ще се молят за милост, а ние ще маршируваме зад знаме от конска грива. Както прадедите ни, и прадедите на прадедите. Най-накрая на тази земя отново ще има ред. Ред и законност. Ние ще сме реда. И закона ще сме ние. А на който не му харесва, няма да напускане, както си въобразят някои. И тях на стадиона. Нека размишляват под открито небе за изминалите и идващите години. И какво заслужават. Това ще бъде най-важният, приятелю, мач на нашето поколение. Излъгано от всички тях. Никога не съм бил жесток. Жестокостта не ме е привличала. Но като си ги представя тези боклуци изпълвам ме злоба. И скърцам със зъби.
Мачовете, вече трябва да го приемеш, ще бъдат съвсем различни. Залогът не е купа или обикновена победа, За живота става дума. Нашия и на децата ни, тези, които ще имаме, или имаме. И затова трябва да сме не само яростни, но и безмилостни. Няма смисъл да казваме „циганите на сапун“. На кой му трябва такъв сапун. Ние ще произведен значително по-висококачествен. Готови сме да подредим тази велика някога държава. Съберем ли ги на стадион, включваме огненопръскачката. И вече няма да създават проблеми. Най-важното, няма да се краде както се крадеше. Велика цел и идея. Затова стадионът е различен. Там се решава бъдещето на държавата, и свещените ни цели. Затова няма да изпитвам съжаление към човекоподобните, разпродавали родната българска земя.
Представяш ли си? Някакви смръдльовци, само защото имат пари, купуват собствената ни земя, земята на дедите ни. И кой е виновен? Същите тези, които ще затворим на стадиона. Продават българска земя, за да купуват апартаменти и вили на тихоокеански острови. При чернилките. И това ако не върховна перверзия. Трябва до девето коляно да се сече. Както са секли някогашните български ханове. И тези след тях, боляри, царе и царедворци. Не трябва да имаш милост, искаш ли здраво поколение. И да си сигурен, че предателите няма да се размножават като мравки. Отдавна нямам никакво колебание, когато казвам: смърт за тях! Само така ще постигне каквото сме задължени да направим. Ние сме едновременно избрани, и сами сме се избрали. Няма други кадърни да го направят. Искаме ли да ни има на тази земя. Да сме това, което винаги сме били. И затова дори съм съгласен да отложат футболното първенство. Не само с една година. Макар да мисля, че една година ще ни бъде достатъчна да наложим реда, какъвто сме задължени да наложим. И две години да нямаме първенство съм съгласен, целта оправдава средствата. Но накрая вече ще живеем в друг свят. И със сигурност слънцето вместо да свети отдалече и да ни се присмива, ще бъде като футболна топка в краката ни.
Be the first to comment