Връшник

Стои над къщата под стрехата. Овехтял, покрит тук-там с настръхнала ръжда и почернял от дългия престой в огнището. Изглежда попрегърбен от годините, макар и формата му да е подобна. Дръжката на върха като че ли се озърташе да се хване някъде. Човешка ръка не я е докосвала години наред. Когато вали дъжд и капките падат в единия му край, опитваше да се конкурира с песента на капчука до него. Само дето звука му бе приглушен, тъжен. По-скоро времето комай стенеше по напуканата повърхност. През зимата студът изтръгва накъсан пукот, който свитият връшник утроява и щом го чуят, сойките плашливо пляскат с крила и се врътват на върха на дюлата. Щом пукне пролет, той си отдъхва, оронва част от ръждата по себе си и чака копривата, в чиято сянка прекарва лятото. Горещите дни му напомнят хубавото време, когато прегръща подницата и двамата се омайват от аромата на хляба, който зрее в утробата им. Лятната дрямка в сянката на стрехата беше чудодейна за него. Спомни си и ръжена, който трополи около него и разбутва жарта.                                  
Още стои над къщата под стрехата връшника. Гледам го и пред очите ми като подница се търколи държавицата ни – реки, гори, планини, поля, хубости надлъж и нашир! Да я запретнеш, дъхът ти да излезе и да се ненарадваш на плодовете и! Само че наоколо се наредили едни с връшници и ръжени в ръка и се носи едно дрънчене, едно ръчкане – свят да ти се извие! А тя, горката, ту огън я гори, ту студ я мори – как да не и оклисавее хляба! Захлупи я някой с връшника си, дъхът и секва, а той се варди с ръжена си от другите мераклии и – какъв ти хляб! След него друг се изсилва, удря по подницата с връшника, втори път, чак географията и се размърда. Трети така го размахваше, че отвя част от нея преди връшника да хлопне отгоре и. Ръжена му, вместо да подклажда огъня, ръсеше пепел в очите на околните. Боже опази! Гледам го под стрехата, някакво уважение към него заизпитвах –  толкова хляб опекъл, времето надживял, а стои сврян в копривата! И си викам – не може да не се намери връшник, да прилегне, да стопли душите на хората, да се разнесе онзи аромат и после хляба да е вкусен!
Ама, широк свят, как да го събереш под един връшник!