Учителката

Тя дръпна внезапно завесата, предпразнично окичена с коледни гирлянди и показа онова, за което всички говорим, но никой не иска да види, тя изтанцува своя танц на мизерията, нищетата и безизходността, изтанцува го на сцената на нашите души, скритата сцена, на която се разиграват нонстоп нескопосаните ни лични драми, фарсове, трагедии, комедии. Изтанцува го отчаяно, смело и гордо.
Тя не написа умолително-сантиментални статуси във фейсбук, не наведе глава пред бездушните гишета на общината, не се обърна към социалните и не чу просташкия им укор: "Защо си раждала толкова, ма! Не можа ли да се стискаш!"
Тя изтанцува своя последен танц там, в училището, в класа, на мястото, което най-много обичаше!
Ние не разбрахме това…

Нашата първа реакция беше да призовем властта, да вдигнем на крак цялата държавна репресивна машина, за да я озапти. И машината, както никога досега, светкавично се задейства – въоръжена с пистолети, със закони, с наредби, с параграфи и членове – гигантска, бездушна, страховита, безмилостна, справедлива. И я размаза. И нея, и трите й невръстни дечица.
Сега сме спокойни!
Но на Коледа, на Бъдни вечер, на Нова година… тя ще танцува върху нашите безвкусни сърми и ошави, върху нашите келяви курабии и баници с късмети.
Ще танцува върху главите ни дотогава, докато се престрашим и излезем на големия дансинг!