Шумно обявените в медиите обвинения и задържания при старта на знаковите дела в много случаи не кореспондират с начина, по който те завършват. Техният финал не може да бъде повод за положителна оценка за прокуратурата. Създава се усещането, че по тези производства се повтарят еднотипни или близки по същината си грешки, допуснати на досъдебната фаза, а на съдебната често прокурорът няма адекватна подкрепа на усилията си в защита на обвинителната теза. Това са част от констатациите на кандидата за главен прокурор Сотир Цацаров, върху които е изградена неговата концепция за длъжността, която вече е публикувана на сайта на Висшия съдебен съвет (http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm).
"Всъщност обективната оценка изисква посочването и на други данни – за съдебните актове по дела по Закона за отговорността на държавата и общини за вреди. През 2011 г. са влезли в сила 145 решения срещу Прокуратурата по дела с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ, с общ размер на присъдените обезщетения 1 669 398 лева. За цялата година по предявени изпълнителни листове от бюджета на съдебната власт като обезщетения реално са изплатени 1 868 822 лева", пише още Цацаров.
Според него анализът на причините за оправдателните присъди трябва да бъде различен от този, който в момента се прави в прокуратурата, а и са необходими повече усилия за намаляване на оправдателните присъди по знакови дела, както и за връщането на делата на прокуратурата. От друга страна той цитира данни на държавното обвинение за 2011 г., според които процентът на оправдателните присъди за цяла България е бил 2.4%, а върнатите дела спрямо внесените обвинителни актове са 5.6 на сто.
Председателят на Пловдивския окръжен съд смята, че трябва внимателно да се проучват мотивите на съда към оправдателните присъди и да се извличат посочените пропуски и грешки.
Цацаров все пак изтъква, че прокурорът не трябва да се притеснява, че ако негово дело приключи с оправдателна присъда или бъде върнато, то той ще трябва да носи някаква дисциплинарна отговорност. Но не бива да има никакво извинение за допускането на постарящи се грешки от субективен характер, които се дължат на повърхностно разследване и неглижиране на служебните задължения, твърди в концепцията си Цацаров. Той дори предлага подобни случаи да се отчитат при атестирането на даден магистрат: "Прокурорската работа следва да се оценява по реалните резултати в практиката, а влезлите в сила оправдателни присъди и съдебни актове за връщане на делата да имат определящо значение при оценка както на общата ѝ ефективност, така на професионалните качества на самия магистрат."
Цацаров предлага и промени в Закона за класифицираната информация, с които съдебните дела, по които се използват данни, събрани от СРС, да не са закрити. И той смята, че специалните разузнавателни средства се използват прекалено често при разследването, защото са най-лесният начин за събиране на доказателства. Той одобрява въведения от Борис Велчев Единен регистър за СРС, но смята, че в него не трябва да се въвеждат данни за използване на видове СРС, а по брой искания и брой лица, спрямо които са приложени. (Един от най-сериозните упреци към Сотир Цацаров като кандидат за главен прокурор е именно твърдението, че той е спечелил благоразположението на управляващите с твърде големия брой разрешения за използване на СРС, издавани безкритично.)
Освен това трябва да се създаде и Единен регистър с исканията по Закона за електронните съобщения, пише в концепцията на Цацаров.
Според Сотир Цацаров основната фигура в прокуратурата трябва да бъде "прокурорът на първа линия" – да участва от образуването, ръководенето на разследването, изготвянето на обвинителния акт и защитата му пред съда. Цацаров защитава също така и тезата, че честата смяна на прокурорите размива и отговорността при евентуален провал на делото.
При сложни дела трябва да се работи екипно, като в екипа трябва да има и по-горестоящ прокурор, изтъква още той. При такива случаи в съдебната зала трябва да влизат повече обвинители, не само наблюдаващият. Освен това разследващите органи трябва да останат на разположение на прокурора по време на целия процес, защото той може да има нужда от тях.
Кандидатът предлага и някои структурни промени. Най-любопитната от тях е да се създаде специално звено към Върховната касационна прокуратура (ВКП), което да извършва анализ на съдебната и прокурорска практика, на постановените оправдателни присъди, съдебните решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ, както и осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България, по които е установено нарушаване на права на хора от страна на органите на досъдебното производство.
В тази връзка Цацаров предлага да се отмени решение на ВСС от 2008 г. и указания на главния прокурор, според което обвинители и съдии периодично обсъждат противоречива съдебна практика, проблеми с прилагането на закона и уеднаквяване на стандартите на доказване. Според шефа на ПОС тази практика е спорна, а и компрометира ролята на съда, както и на самата прокуратура.
Кандидатът предлага и децентрализация в прокуратурата. Според него част от функциите, с които сега е натоварена ВКП, трябва да преминат към апелативните прокуратури. "Апелативната прокуратура трябва да се превърне в основно звено, в което са съсредоточени осъществяването на ревизионна дейност, общата организация на надзора по отношение на местата за лишаване от свобода, обобщаване на практиката, анализа на повтарящите се причини за оправдателни съдебни актове… Надзорът, осъществяван от апелативните прокуратури по отношение на определени производства трябва да е равносилен на конкретна методическа помощ и лично участие на горестоящия прокурор в планирането и дори осъществяването на сложни разследвания", предлага Цацаров. А ВКП трябва да бъде основен орган за методическа помощ в страната, като се премахнат някои дублиращи функции с администрацията на главния прокурор.
В концепцията си Цацаров се спира на някои идеи за кадровото развитие на магистратите, командироването, за натовареността, кадровото обезпечаване на държавното обвинение, както и на т.нар. "прекрояване на съдебната карта" – идея, лансирана от Форума на съдилищата, в който той участва.
Прави впечатление обаче, че в концепцията има само едно изречение, посветено на Върховната административна прокуратура. Не са споменати идеи за нейното реформиране.
Освен концепцията на кандидата Цацаров, на сайта на ВСС е публикувана и неговата имотна декларация, както и тази на съпругата му Меглена, която е нотариус в Пловдив. Прави впечатление, че семейството е изключително имотно – 12 имота, придобити от двамата със спестявания от заплати и други доходи, и четири – наследени и дарени. Те притежават както апартаменти, дворни места и ниви в Пловдив, така и жилище и дворно място в София.
И Сотир Цацаров, както Бойко Найденов и Евгени Диков, е приложил стандартното удостоверение за психично здраве. Според описания в него статус, Цацаров е "спокоен, контактен, ориентиран, апсихотичен, съответен, нормобуличен. Отрича ЧМТ, припадъци и злоупотреба с алкохол и ПАВ. Памет и интелект – в норма".
През последните години Цацаров е първият кандидат за висок пост с такъв висок успех от следването, при това в СУ "Св. Климент Охридски". Изъдржал е с "отличен" всичките си семестриални изпити, само по предмета "политикономия" се е "издънил" – там има "много добър" и затова общият му успех е отличен – 5.96. Иначе с пълни шестици е издържал и държавния изпит по гражданско право и процес и по наказателно право и процес.
Показателно е сравнението с успеха на членовете на ВСС от парламентарната квота, чийто дипломи бяха обявени на сайта на Народното събрание. Средният успех на членовете на ВСС от парламентарната квота е "много добър" – между 4,00 и 5,00. Единствените, които имат оценки над 5,00 са само Соня Найденова (СУ) и Магдалена Лазарова (ЮЗУ "Неофит Рилски"), които са получили отличен на държавните изпити, а средният им успех от следването е, съответно, 5.76 и 5.08. С най-слаб успех от държавните изпити, положени в Академията на МВР, е Ясен Тодоров – добър 3.66, а средният му успех от следването е 4.82.
Заглавието и подзаглавието са на KOMENTATOR.bg




Be the first to comment