Родният подволотелизъм

Не се интересувам от политика, но ми омръзна от присмехулния и високомерен тон, с който разни хора се изживяват като ценни и непрекъснато ни заливат със своето драматично възмущение от управляващите. Президентът попадна на мушка заради технически гаф с пейзажна снимка в забележете, първото си новогодишно обръщение. Ех, че кеф! Всички, задължително недоволни, чиито политически убеждения се простират до винаги актуалния политически възглед: "Всички са маскари" потриха доволно ръце. Екипът, подготвил новогодишното обръщение на президента, направи голям подарък на тези хора. Направи ги истински щастливи! Че като се отприщи един присмех, едно велико недоволство, едно хвърляне на камъни: кой от кой по-големи -истинска новогодишна заря от помия ! Най-сетне трибуна за нова злостна вълна, най-сетне трибуна за речите на така наречените аполитични, които не гласуват, не харесват политиците, не харесват никого и нищо, но най-харесват да демонстрират на висок глас с гръмки думи липсата си на уважение!
Знаете дядо Добри, онзи свят човечец с бяла коса и брада, който проси пред храмовете, за да внася парите в касите им. Запознахме се с него в " Св. Ал. Невски" и тогава той ни помоли да го заведем до "Св. Седмочисленици". Дядо Добри се спря по пътя си на две места: при паметника на Цар Освободител – там си свали шапката в нисък поклон, и пред група спрели полицаи, на които също свали шапка. На кого показваше своето уважение старецът?! Съвсем ясно е – не на личностите… Този чист човек имаше възпитание в онова, което се нарича 'Страх от Бога", страх да не накърниш светостта, зачитане на всеки, на йерархията и дори на закона и на тези, облечени в него.
Нетърпима е тази липса на уважение, която цари наоколо, като започнем от личното пространство и стигнем до президента! Нетърпимо е…
Ако този технически гаф с някаква снимка беше приет с едно свежо чувство за хумор, щеше да е приятно, но да се преекспонира грешката във велико прегрешение, да се хвърля кал по БЪЛГАРСКИЯ президент, без значение кой е той като личност в момента: Плевналиев, Първанов или друг – това обижда моето лично патриотично чувство. И всички тези, които се надпреварват да обясняват как този гаф ни излагал в очите на чужденците, ( то това е "най-важно" винаги! Като че ние си нямаме наши очи) някои пък дори направиха сравнение между неговата реч и тази на Меркел( нечувано въображение и изобретателност) – точно те не разбират, че не гафът на президентското слово, а това отношение на вечно мрънкане и възмущение, този вечен политически подволотелизъм ( сиреч да намираш под вола теле и никога свестен политик) ни отдалечава от културния свят.
Защо представата за съвременна държава трябва да означава непрекъснато отрицание и липса на уважение? Не разбирам. Не се съгласявам със злобното задоволно хихикане по адрес на президента.
Не, дами и господа, това е моят президент, българският! Така не се говори за президент! Точка. Така не се говори за България! Точка.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.