Перко Наумов

Това име носеше всеки, който имаше отклонения в обществените си изяви. В селото животът изваждаше на показ всичко. Обич, омраза, добро, зло и други антагонизми. И ако някой се отклони от нормите, Перко Наумов му е в кърпа вързан. Изперкването беше явление, което хората възприемаха като поправимо, ако не се намесеха медицинските служби. Животът имаше тази слабост да перне някой до изперкване. Хората си имаха слабости и изперкваха, както от много лошо, така и от много добро. От време на време някои се правеха на луди, но това нямаше нищо общо с изперкването. Да се правиш на луд хората го възприемаха като социална и обществена позиция, обременена с невъзможност да се справиш със себе си. Този тип лудост беше повод за подигравателно съчувствие и състрадание. Има и друга лудост, позитивна, от която също можеш да изперкаш. В този смисъл Перко Наумов е събирателен образ от превратностите на живота. Всеки Перко Наумов живееше в съгласие с общността в която изперкваше. Никой и не помисляше да го анализира, прогнозира и ситуира поради яснотата с етимологията му. Нямаше и страх от изперкалите. Имаше страх да не изперкаш! Безстрашните изперкваха по волята божия. С другите разполагаше животът.

Чудя се кой и как е измислил самото име? Дали умът не излита с помощта на перки? И се рее свободно из пространството! Имаше един с перки – Карлсон, но неговия ум си беше на място, а перките му служеха да стигне до своя дом – покрива. Може би като използваш перките за перчене тогава изперкваш. Или нещо подобно. Не знам. Но името Перко Наумов съдържа в цялост житейските ситуации. От които се изперква, разбира се! Защото има и други, в които може да изперкаш някой друг. Сега се сетих, че има и такава възможност! Колко сложно нещо е животът! Дали не съм изперкал сред изперкали, или изперкан сред изперкани? Иди го разбери! Да си нормален в тези комбинации едва ли е възможно. Виж Перко Наумов си е друго. Само, че днешното ниво на изперканост, вдига високо летвата, трудно е да си онзи Перко Наумов, селския, битуващ в естествените гънки на живота!

Съвременното изперкване е подпомогнато от самото общество. Индивида е разположен като в спешен кабинет, закачени са му множество системи, но, забележете, не за вливане, а за изливане от него на различни съставки от естествената субстанция на живота. По тази причина днешния Перко Наумов е трудно различим в общата ненормалност. Можем да допуснем дори доминантност. Високата степен осъвремененост обезличи естествения му генезис.

Да си призная, малко ми е мъчно за онзи Перко, поправимия, който внасяше завършеност на житейския пейзаж. Той все пак владееше ежедневните навици на съществуването и имаше необходимата степен доброта в очите си.

За този Перко Наумов ми е думата, в който се утаяват истините за живота!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.