Оптимизмът – пътя към изхода

Защо деня си губиш в колебание / и утре пак ще тънеш в нежелание/, че всички страхове безкрайно бавят/ и празни дни след себе си оставят./ Решен ли си? – започвай! В дързостта магия има, гений, красота./ Умът се пали, щом се хванеш смело/ почни и ще завършиш свойто дело!Йохан Волфганг фон Гьоте

Трудна е дефиницията на успеха. Много биха я определили като наличие на финансови средства и положение в обществото. Но това е банално, елементарно, не достатъчно. Успехът би трябвало да се свързва със свободата на духа и със силата на волята да вярваш и да се радваш, да можеш да твориш, да радваш, да обичаш.

Средствата за масова комуникация имат невероятната мощ да създават представи, настроения, убеждения, мечти и нереални реалности. Говорещите от екрана, от вестниците и списанията ни убеждават в жестоката драма, в която живеем и която се задълбочава все повече. Има виновни, има лоши, има национално отговорни, има обидени и обиждащи, има призраци от миналото, има строители и архитекти на модели за изместване и намесване, има скандали, разделение по пол, по възраст, по религия, по етнос, по образование, по храна и облекло, има насилие, кръв, ужас, страх, и следователно дълбок истински песимизъм.

Песимизмът не обединява. Той е деструктивен и създава онова напрежение, което поддържа живи ненавистта, гордостта, завистта, злобата, отричането, тщеславието, разделението, отчуждението…все сили способни да унищожат и най- здравата скала. От вътре.

Не се сещам за успял човек, който да е бил или останал пленник на песимизма и страха.

Уверенията, че сме лоши, пропаднали, глупави, евтини, бедни, роби, несретница и така нататък винаги са и работят само и единствено срещу омаловажаване и обезсилване на нашия дух. Човек без дух е като кола без двигател– не се движи, ръждясва, саморазпада се .

Академик Дмитрий Лихачов бе нарекъл българския народ Народа на Духа. Днес Народът на духа живее в колебание, в страх и в елементарни сметки за задоволяване на житейските си нужди, или в комбинации за запазване на удобното статукво.

За запознатите с Библията ще е лесно да се сетят за онзи псалм, в който се казва, че няма нужда да се безпокоим, какво ще ядем, къде ще спим, какво ще облечем; че кремовете в полето и птиците в небето носят одежди несравними по –красота дори с тези на цар Соломон.

Днес народът на Духа е вцепенен от мислите, идеите и действията на шепа човеци, които …в крайна сметка са инструмент за каляване на вярата ни. А изходът към хубавото- Любов, Успех, Красота,…- е на пътя на оптимизма .

Оптимизмът не трябва да бъде помрачен от рекламата на детски бисквити Х, която описва разговор между два вампира, завършващ със заключението Бисквити Х купи и ковчега напълни за да има за черни дни ”; нито от клиповете на дребни хип- хоп момченца , които показват щедро гащи, дрога, бедра, езици и пари и мислят , че правят изкуство; нито от изфабрикувани авторитети, които подпирайки се на опорните си точки, падат в скута на скъпите си пи ари; нито от неистовите опити да се заличи истината, защото писано е „всичко скрито и покрито ще стане явно ”; нито от статия в списание “Y”, разказваща, че такова нещо като свободна воля няма; нито от дълбоката конспирация, която…e, и тя душа носи; нито от малкото пари, високите сметки, евтините дрехи, лошия шеф, и други подобни дреболии.

Когато стоиш тихо и мирно в гората, птиците, животните, насекомите, влечугите, дървета свикват с теб и те приемат…човекът престава да бъде страшен. Когато приемеш фактите, те се омаловажат и представите за тях се променят. Или както казва Конфуций – Обичайте злото и то ще умре Когато обичаш, моделът на взаимността се трансформира от привързване и задължение към свобода и градивно развитие.

Много модерен днес е лозунгът на сигурността, действията, в името на която, подозрително приличат на харакири. Всяко нещо има своя първоизточник, причина и води до следствия, които от своя страна стават причини. Може ли да има сигурност, ако няма духовна сила, която да те държи сигурен?! Казано е: “имайте вяра, колкото синапово зърно и ще кажете на планината дойди и тя ще дойде. Тази метафора, вероятно най- добре олицетворява, онази първопричина, която създава победителите, стоиците, успелите.

Ако се обърнем към житейските факти, може да анализираме победите на бойното поле в неравностойни битки, победите на политическата сцена при сложни комбинации, победите в икономическата война при ресурсна различност, победите в науката при не еднакви дадености, победите в личния живот при трудни обстоятелства. Побеждава, този който вярва, че е способен, и поради което носи в себе си оптимизма, свободата и постоянството.

Докато определени хора приемат храната на нихилизма, страха, песимизма, разочарование, отчаянието, обезличаването и прочие, други, въоръжени с оптимизъм и вяра, правят научни революции, продават новите технологии на масовите пазари, развиват геополитиката в представите на населението чрез щампи върху чантите и блузите, доминират, създават правила, ръководят, водят.

Докато задъхани тичаме зад икономическия ръст и просперитет, бюджетния дефицит, и политическите и финансови скандали губим възможността да бъдем истински. Оставаме искрени в желанието си да успяваме и да владеем, но неестествени и неистински в същността си, а следователно във всичко, поради което и безуспешни.

И защото балансът е въпрос не само на красота, но и на съзидателно съществуване и оцеляване, то нужно е да се търси онази формула на успеха, сигурността и пътя към изхода, която носи в себе си вярната комбинацията на дух, материя и душа.

Оптимизъм! Нищо не е загубено, забавено е. Материята се поддава на моделиране, духът се възстановява, душата е безсмъртна. Въпрос на време е прозрение да осени онези, които водят хората за да тръгнат по пътя на оптимизма. А изхода, изходът е към Любовта.

един коментар

  1. ОПТИМИЗМЪТ ЩЕ СПАСИ СВЕТА, В ЧАСТНОСТ БЪЛГАРИЯ! МОЛЯ ВИЖТЕ СВЕТЛИНАТА В ТУНЕЛА – ТЯ Е ТАМ И ЧАКА ДА Я ВИДИМ, ТОВА НОСИ СПОКОЙСТВИЕТО И СИГУРНОСТТА, ЧЕ НИ ИМА И ЧЕ ЩЕ БЪДЕМ!

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.