Да се категоризираш или да не се категоризираш? Това е въпросът

Знаете ли с колко звезди е категоризирана кварталната ви кръчма? Не?! Не знаете дори, че съществува подобно изискване за категоризиране на всички заведения за хранене и развлечение?! Не се притеснявайте, не сте единствените.

Категоризацията на заведенията за хранене и развлечение е въведена още по времето на социализма в България. Впоследствие през годините на прехода тя е потвърдена от Комитета по туризма, с приемането на Наредба за категоризиране на заведенията за хранене и развлечения (Обн. ДВ. бр.5 от 13 Януари 1995 г.). Действието е предприето в коренно различна социално-икономическа обстановка от сегашната, като за основни мотиви са посочени липсата на законова регламентация в туристическия сектор, необходимостта от повишаване на конкурентоспособността и ефективността на българския туризъм и защитата на правата на туристите. И ако си спомните за обстановката в страната в средата на 90-те години, времената наистина бяха други.

С годините обаче се констатира, че прекомерното регулиране в туристическия сектор се превръща в бреме и спънка пред неговото развитие. В съвместен доклад на Световната банка и Министерството на икономиката и енергетиката от 2007 г. се отбелязва, че докато категоризацията на хотелите и други заведения за настаняване осигурява прозрачност за клиентите, категоризацията на ресторантите и баровете е напълно излишна.

България е единствената страна, прилагаща тромавата и крайно неподходяща 5-звездна категоризационна система при ресторантите и баровете, като туристическият бранш често се оплаква от забавяне в работата на експертните комисии, които трябва да направят оценката. При проведено изследване в редица страни, сред които са Австрия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Швейцария, Турция и САЩ е отчетено, че в никоя от тях не се прилага задължителна държавна категоризация на ресторантите, кафенетата и баровете.

В световен мащаб съществува своеобразна оценка на заведенията за хранене, като се дават т.нар. звезди на Мишлен. За разлика от категоризацията на заведенията в България, звездите на Мишлен не са задължителна държавна регулация, а се извършва от специално обучени за целта оценители, които посещават съответните заведения под прикритие, за да оценят качеството на храната, по определени критерии. Максималният брой звезди, който може да бъде получен е 3. Според Мишлен, ресторант, който е получил една звезда, е отличен, при две звезди „си струва да се отклониш от пътя“, за да посетиш съответния ресторант, а за ресторант 3 звезди може да си организирате целенасочено пътуване за неговото посещение. Звездите на Мишлен зависят единствено от качеството на храната, която се сервира, докато бляскавият вид на ресторантите, скъпите покривки, дизайнерският интериор и пр. нямат никакво отношение към оценката. Дори по-трудно от придобиването на звездите е тяхното запазване, което е обект на строг контрол и е въпрос на огромен престиж. Дори ресторанти на световноизвестни готвачи, като Гордън Рамзи, често губят звезди. През 2003 г. французинът Бернар Лоазо слага край на живота си, след като вестникарска публикация намеква за възможността ресторантът му да загуби една от трите си звезди.

В България заведенията за хранене и развлечение са обект на проверки от няколко различни държавни органа по отношение на различни аспекти от тяхната дейност. За спазването на определени санитарни стандарти се грижат Регионалните здравни инспекции, Българската агенция по безопасност на храните следи за спазване на изискванията към хранителните продукти и пр. Тези важни аспекти обаче нямат никакво отношение към даваната категория на съответните заведения, като тя зависи от други критерии, като наличието на кристално огледало в цял ръст, платнени салфетки, художествена украса (картини, гоблени, пана и др.) и др.

Тук идва и друг идентифициран проблем, свързан с липсата на ефективен последващ контрол, като проверки се осъществяват най-често в резултат на конкретни сигнали и оплаквания. Тези сигнали обаче никога не са свързани с липсата на сервитьорски шкафчета в съответните заведения например, а обикновено с качеството на храната или неспазването на хигиенните норми, които по никакъв начин не са свързани с категорията на заведението. По този начин шансът да ядете некачествена храна и дори да получите хранително отравяне е един и същ в ресторант с 1 звезда и в такъв с 5 звезди – единствената разлика е, че в 5-звездния ресторант сте се радвали на „алпинеуми и водоскоци“, докато сте яли лошата храна.

Съгласно действащата в момента Тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма за категоризиране на заведения за хранене и развлечения се събират следните такси:

а) до 20 места за сядане – 110 лв.;

б) от 21 до 50 места за сядане – 250 лв.;

в) от 51 до 150 места за сядане – 500 лв.;

г) от 151 до 300 места за сядане – 940 лв.;

д) над 300 места за сядане – 1400 лв.

Това означава, че всяка година няколко милиона лева биват събирани от бизнеса, под формата на такса за категоризация, за да се установи дали е монтирано кристално огледало в цял ръст в новосъздаденото заведение. А дали тези такси отговарят на реалните разходи на администрацията за предоставянето на тези услуги? По закон следва да е така, но сигурни ли сме, че категоризирането на заведение със 151 места за сядане е 9 пъти по-скъпо от категоризирането на заведение с 20 места? Независимо от отговора, ако категоризацията отпадне, следва да отпаднат и разходите на държавата по извършването на тази услуга. Следователно загуби за бюджета от подобна стъпка няма да има, каквито съображения често се изтъкват от администрацията.

Удостоверението за определената категория на обекта е със срок 5 години, поради което съответните такси не се събират само от новооткрити заведения, а и от съществуващи такива, чиято категоризация вече е изтекла. При наличието на над 30 000 заведения в България сами можете да си направите сметка за какви суми говорим, които излишно биват изземвани от бизнеса, а в крайна сметка и от всички нас като клиенти на тези заведения – едва ли някой се съмнява, че всички разходи на предприемача са включени в крайната цена на продукта. Безплатен обяд няма и ние трябва да си го платим.

Съгласно законодателството съществува различна процедура за извършване на услугата по категоризация – при по-ниските звезди категорията се дава от кмета на общината, а при по-високите от министъра на туризма. В резултат на това, много собственици на елитни заведения, които биха могли да отговорят на изискванията за получаване на 4 или 5 звезди, избират да се категоризират с по-малко звезди, „за да минат по-лесно в общината“. Направена справка за някои от най-луксозните заведения в София и по морето показва, че огромното мнозинство от тях са категоризирани с 1 или 2 звезди. Собствениците им обаче са спокойни, тъй като впоследствие никой клиент не се интересува от броя на звездите на съответното заведение за хранене и развлечение. Едва ли някой от нас се замисля дали кварталната пицария разполага с гоблени и пана по стените например, когато звъни да резервира маса за вечеря.

През 2014 г. Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за туризма, които предвиждаха да отпадне категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечения. Впоследствие обаче идеята не просто беше забравена, а се премина дори към допълнително усложняване и утежняване на видовете категории за различните типове заведения, както се вижда от публикувания за обществено обсъждане проект на нова Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията.

Отпадането на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечение се подкрепя от редица браншови организации, които аргументирано отбелязват, че тя е отживелица от миналото и клиентите по никакъв начин не се влияят от нея при своя избор. Въпросът е дали този път държавата ще се вслуша в бизнеса?

4 Comments

  1. А няма ли браншови организации? Колко тубаци и лежляци се изживяват като защитници на бизнеса и вероятно са участвали в изработването на това недоразумение? А БТПП, А БСК, А хотелиерските и ресторантьорските асоциации къде са? Спите ли?

  2. Може ли толкова противоречаща си политика за две години.

    С Решение 484 от 2013 г. Министерският съвет е приел план за отпадане на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечения. Мярката е предложена от Световната банка.
    Цитира се съвместен доклад на Световната банка и МИЕ от 2007 г., в който е констатирано, че „регулаторните режими в хотелския и ресторантьорския сектор трябва да бъдат облекчени. Изискванията за хотели, ресторанти, барове и кафета съгласно Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения са остарели или са прекалено детайлни. Категоризацията на ресторантите и баровете е напълно излишна. Преобладаващото мнозинство от страните не категоризират ресторантите и баровете.“

    През 2012 г. услугата по категоризация на самостоятелни заведения за хранене и развлечение е предоставена 127 пъти от МИЕТ (за заведения с 3, 4 или 5 звезди) и 2654 пъти от общините (за заведения с 1 или 2 звезди).

    Заведенията (според регистрите на БАБХ общо са 31 435 бр., в това число заведения за организирано хранене; ресторанти; заведения за бързо обслужване; заведения за консумация на напитки и сладкарски изделия; питейни заведения) са обект на двоен контрол. Наред с категоризацията, която се извършва от министъра на икономиката и енергетиката, заведенията се регистрират от БАБХ като обекти за търговия с храни.

    Предлага се да отпадне и категоризацията на туристическите хижи и дейността по категоризация на туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене – туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване, да се прехвърли към браншовите организации (например Българския туристически съюз)
    И сега какво? Затова ли създадохме ново министерство? Да ни пречи? Това ли постигнахме? Срам и позор!

  3. Стига с тия категоризации, бе, хора! Всяка баба или дядо, които отворят бира-скара на село и хоп, да минем да ви категоризираме. Наблегнете на контрола върху храната и чистотата, а не се занимавайте с глупави категоризации да ми броите салфетките и картините по стените

  4. Напълно съм съгласна,че трябва да отпадне категоризацията на заведенията за хранене. За мен най-важното нещо е санитарния контрол -чистота на залата за хранене, чистота в кухненския блок,наличие на необходимите хладилни камери и складови помещения. Ужасявам се от изнесените пред заведенията /дори и оставени до контейнерите за боклук/ отпадъци.Това не се контролира от “категоризацията”.

1 Trackback / Pingback

  1. Да се категоризираш или да не се категоризираш? Това е въпросът |

Leave a Reply

Your email address will not be published.