Оптимистична теория за нашия народ са група студии, писани от българския социален психолог Иван Хаджийски като сътрудник на списанието “Философки преглед” през периода 1937–1942 г.
- Наистина никой българин досега не е дръзвал открито да пораженства с песимистични теории за българския народ. От никоя българска трибуна върху лицето на този народ не е хвърляна публична кал, която да е нужно да бъде мита с доводите на една оптимистична теория. Но това още не значи, че неразбирането на печалните материали, които дава нашият личен и обществен живот, не кара отделни лица и групи да правят повече или по-малко прикрито песмистични обобщения.
- Думите “българин” и “българска работа” у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания.
- Българска работа … това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, коят сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.
- Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният паотос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост.
- Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.
- Една оптимистична теория за българския народ днес може да има обществено значение само доколкото е научна. Днес не може да се буди национално и социално въодушевление с наивни идеализации на българския народ, каквито правеха историята от 1762 г. и писанията на Раковски.
- Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано “докопване” е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравествено линчуване на обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.?
- …Понятията честност, “чест”, “доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван “балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи.
- …У нас е установена презумпцията: всеки е мошеник до доказване на противното, съгласно която умните хора казват: Отнасяй се с всекиго като с мошеник; тежестта на доказване на противното… лежи върху него.
- Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигеницята, чиито токсинации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотията и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамние.
- Колко политици у нас са политици, понеже не ги бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче?
- Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване:
– Е, пада ли нещо?
- Малко ли литературни критици са хора, които бащите им са искали да направят добри адвокати? Малко ли писатели живеят от залъка на жените си, които работят като учителки, чиновнички, продавачки в магазини ли имат трикотажни работилници, и чието прозвище “писател”, поддържано с някой стих, с някой разказ или “роман”, обикновено със статии и преводи, служи за квитанция на получаванто “жалование”?
- Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик наморални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска.
- Никакъв писателски съюз не обяви Ботева, Вазова, Каравелова за писатели. Никаква брада не можеше да направи главата научна. Талатите и усилията на Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов им осигуриха ръководното място в революционното движение
- Достатъчно е да се разгърне “Песента на нибелунгите”, за да се види, че и на немците не липсва нито един от пороците, с които те изобличават “низшите” раси.
- За да можем да сравняваме две величини, последните трябва да са сравними, т.е. да имат като основа за сравнение общ еднакъв знаменател.
- Първата работа на мнозина, сдобили се с диплом, е да променят с един нов костюм класовата си принадлежност, да прикрият с всички средства произхода си, да се отчуждят от козинявата торба на бащата, с която ги е отгледал, и да потърсят лека печалба на държавната трапеза, използвайки ней-лесния път – партизанщината. … Това хищничество на нашата полуинтелигенция е индивидуалистически схващания добива болезнен вид поради образците на филмите и романите и особено поради разширения апетит на неведомия, невкусилия, неседнали на мека мебел.И тъкмо тези прояви се използват от някои, за да водят борба не срещу основния въпрос – бедността ни, – а срещу образованието, парламетаризма и липста на съсловни прегради.
- Защо нашият народ не зачита чуждото? По същата причина, поради коят е и лош четец на книги – беднотията.
- Ако е въпросът за дарования, такива едва ли липсват на неизтощените сили на нашия народ. Самият факт, че въпреки всичко ние имаме такъв голям културен прогрес, показва, че това е дело повече на духа, отколкото на средствата. Талантът е съчетание на дарба и главно на подготовка. На нас обаче днес липсват материални средства, за да покрием производствените разноски на таланти от съвременен стил.
- Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквато заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото. Въпросът е: как да стане това?
- Най-сетне, когато искаме жертви от народа, трябва сами да сме готови да дадем такива.




Тази статия е пълна с песимизъм и лъжа! Изобщо не е оптимистична, за каквато претендира авторът! Абсолютна лъжа е всяко твърдение в нея!