За Бога, братя, пийте кафе. Към това, образно казано, призова в четвъртък лидерът на ДПС Лютви Местан, намеквайки за нуждата от повече диалог в политиката. Направи го в деня, в който партията му поиска предсрочни избори в страната и постави коалиционния си партньор от БСП в болезнен цайтнот. При това реакцията от столетницата беше такава, че наведе на мисълта, че май самите Местан и Станишев не са пили кафе заедно отдавна.
Всъщност предсрочният вот в страната бе предопределен, далеч преди от ДПС да го поискат. Вотът бе предопределен от резултатите на евроизборите, които показаха смазваща победа за ГЕРБ, сериозни резултати за ДПС и плачевното състояние на БСП. Ясно беше, че тази ситуация няма да се размине само с блудкавите, лишени от поемането на отговорност обяснения от ръководството на левицата.
Но не за това ще стане дума в този текст, а за кафето, като символ на политическото задкулисие у нас.
Много кафета се изпиха за тези повече от 24 години от началото на прехода до сега, но нямаше нито открит диалог, нито приемственост, нито обединение около националните приоритети.
От призива „Дайте да изпием по едно кафе и да се разберем“ не произлезе нищо добро за народа и държавата. Произлязоха само задкулисни договорки, пазарлъци на зарзаватчийско ниво, безпринципни коалиции, и в крайна сметка – разделен народ, слаба държава, политически хаос. Та в нашата страна дори кафеварката на Бойко Борисов се превърна в политически символ, в предъвквано от медиите клише, което, кой знае защо, трябва да е интересно. Кафето между политическите опоненти, като символ на диалог, компромис, прозрачност, национална отговорност, европейска политика – всички тези красиви неща, за които говори ораторът Местан, са кауза пердута.
У нас кафето е по-скоро символ на онзи кафе-мурабет между Лютви Местан и Бойко Борисов в Кърджали, след който и на децата им стана ясно, че има задкулисна договорка между ДПС и ГЕРБ за нови съвместни действия. Кафето като политически символ у нас не е синоним на диалог и прозрачност в политиката, а е еднозначно на договорките от типа „8-5-3“ в Тройната коалиция. Политическото кафепиене у нас е еднозначно и на скоростната трансформация от опорната точка „Доган ме поръча“ (както твърдеше Борисов) до „Г-н Доган е най-умният политик на прехода“. Политическото кафепиене роди и безпринципна коалиция като Реформаторския блок, която отвращава в еднаква степен и симпатизантите на Костов, и симпатизантите на Кунева. Политическото кафепиене у нас роди и платения протестиращ, който е пълен антипод и гротеска на протестиращия от площад „Таксим“ в Истанбул например. А от прословутата кафеварка на Бойко Борисов в Банкя горчиво кафе си пийна дори криминалния персонаж Бисер Петното. Толкова горчиво, че още не може да излезе от ареста.
За съжаление кафето е гнусен политически символ в България. Не знам какво пият в Германия. Може би бира и вурстчета, но за всеки случай немската почерпка между тамошните политици роди една голяма ляво-дясна коалиция, която е пример в цяла Европа. Но не пример за безпринципен съюз в името на властта, а пример за компромис в името на просперитета.
Нашите политици могат да изпият хиляди литри горчиви кафета, но няма да се разберат нищо в името на хората, защото в главите им са само разпределението на порциите и назначенията на калинките. С кафе не става, господа. Я пийнете заедно поне някоя и друга бира, та дано алкохолът развърже езиците ви и отпусне душите ви, та да си кажете честно всичко. Тогава може би и клетата ни държава ще си отдъхне от вашето кафеджийско шушу-мушу.
Be the first to comment