Тези дни България много сериозно втвърди тона си към „непослушното дете“ Македония за радост на сигурно 80% от българското население, на които отдавна им е писнало братята на запад от Петрич да си присвояват и Гоце, и Даме, и цар Самуил, а нас, дето дедите ни са мрели за тях, презрително да наричат „бугари-татари“.
В понеделник българската външна политика, мъдро ръководена от Николай Младенов, излезе от националистическото шикалкаване и за радост на електората официално обяви: БЮРМ ще види ЕС през крив макарон, ако на часа не стане добър съсед.
Заради тая пуста Македония и много по-способни политици от Младенов са допускали големи грешки, а сега, уви, кекавата ни дипломация е готова да ги повтори. Политиката „всичко или нещо“ по отношение на Македония в исторически аспект ни остави с едно голямо нищо, по-скоро с две национални катастрофи. Е, със сегашното перчене по адрес на комшиите, към които претендираме да имаме обща история и дори общ език, няма да ни докара национална катастрофа, но отново ще ни остави с празни ръце. Истинските български националисти в момента страдат, защото майка България пак заигра по гръцката гайда, а от това отношенията ни с Македония, които уж искаме да изгладим, само ще пострадат още повече. В Скопие вече се появиха първите коментари, и то дори от по-умерените в отношението си към България среди, в които ни наричат „гръцки измекяри“. И не се учудвайте ако на някоя спортна среща между български и македонски отбори (а с филма „Трето полувреме“ комшиите показаха, че обичат спортно-политическата тематика) „навивачите“ от Скопие заскандират: „Бугари-татари, гръчки измекяри“!
Македонското обсебване на историята наистина е много голям проблем, проблем са и антибългарските настроения в БЮРМ. Но всеки истински дипломат знае, че си има начини за натиск и убеждение, които са далеч по-ефективни от войнствените ултиматуми. За съжаление обаче Николай Младенов дължи министерския си пост не заради способностите си на дипломат, а най-вече на политическото бояджийство и отличното владеене на чужди езици.
Какви са хипотезите? Уплашени, че ще останат извън ЕС и НАТО за пореден път, македонците тозчас ще смекчат тона, ще пренапишат учебниците си по история, ще махнат стоящото като раково образувание „J” от азбуката си и ще предложат на гърците вариант за решение на спора за името: Българска Македония. Едва ли!
Далеч по-вероятно е възпитаните в духа на тайните служби македонски политици също да втвърдят тона, все пак България им дава отличен повод за това. А обикновените македонски граждани, които не са заслепени от проюгославската, проантичната и проидиотска политика на владата в БЮРМ също съвсем логично ще се настроят срещу България. И, повярвайте, не е нужно да си Кисинджър, Хънтингтън или голям социален психолог, за да предположиш, че българската външна политика спрямо най-близкия ни в културно, историческо и да – в етническо отношение съсед ще ни докара само нови антибългарски настроения. В политически аспект, в отношенията между нашите две страни май се задава сериозно застудяване. Ако се върнем на клишираната метафора за непослушното дете, то ние вместо да ударим на хлапето бащински шамар, направо го изгонихме от къщи. Политическите конспиратори ще кажат кой трети субект има полза от това. Ние само се досещаме, и сме убедени в едно – от цялата ситуация страдат и България, и Македония.
Външната политика изисква много стратегия, много дългосрочно мислене, много търпение за извоюване на приоритетите и малко компромиси. За съжаление нашата външна политика падна в капана на евтините провокации от Скопие и се пъчи ефектно, но с каква ли ефективност?

Тези дни България много сериозно втвърди тона си към „непослушното дете“ Македония за радост на сигурно 80% от българското население, на които отдавна им е писнало братята на запад от Петрич да си присвояват и Гоце, и Даме, и цар Самуил, а нас, дето дедите ни са мрели за тях, презрително да наричат „бугари-татари“.
В понеделник българската външна политика, мъдро ръководена от Николай Младенов, излезе от националистическото шикалкаване и за радост на електората официално обяви: БЮРМ ще види ЕС през крив макарон, ако на часа не стане добър съсед.
Заради тая пуста Македония и много по-способни политици от Младенов са допускали големи грешки, а сега, уви, кекавата ни дипломация е готова да ги повтори. Политиката „всичко или нещо“ по отношение на Македония в исторически аспект ни остави с едно голямо нищо, по-скоро с две национални катастрофи. Е, със сегашното перчене по адрес на комшиите, към които претендираме да имаме обща история и дори общ език, няма да ни докара национална катастрофа, но отново ще ни остави с празни ръце. Истинските български националисти в момента страдат, защото майка България пак заигра по гръцката гайда, а от това отношенията ни с Македония, които уж искаме да изгладим, само ще пострадат още повече. В Скопие вече се появиха първите коментари, и то дори от по-умерените в отношението си към България среди, в които ни наричат „гръцки измекяри“. И не се учудвайте ако на някоя спортна среща между български и македонски отбори (а с филма „Трето полувреме“ комшиите показаха, че обичат спортно-политическата тематика) „навивачите“ от Скопие заскандират: „Бугари-татари, гръчки измекяри“!
Македонското обсебване на историята наистина е много голям проблем, проблем са и антибългарските настроения в БЮРМ. Но всеки истински дипломат знае, че си има начини за натиск и убеждение, които са далеч по-ефективни от войнствените ултиматуми. За съжаление обаче Николай Младенов дължи министерския си пост не заради способностите си на дипломат, а най-вече на политическото бояджийство и отличното владеене на чужди езици.
Какви са хипотезите? Уплашени, че ще останат извън ЕС и НАТО за пореден път, македонците тозчас ще смекчат тона, ще пренапишат учебниците си по история, ще махнат стоящото като раково образувание „J” от азбуката си и ще предложат на гърците вариант за решение на спора за името: Българска Македония. Едва ли!
Далеч по-вероятно е възпитаните в духа на тайните служби македонски политици също да втвърдят тона, все пак България им дава отличен повод за това. А обикновените македонски граждани, които не са заслепени от проюгославската, проантичната и проидиотска политика на владата в БЮРМ също съвсем логично ще се настроят срещу България. И, повярвайте, не е нужно да си Кисинджър, Хънтингтън или голям социален психолог, за да предположиш, че българската външна политика спрямо най-близкия ни в културно, историческо и да – в етническо отношение съсед ще ни докара само нови антибългарски настроения. В политически аспект, в отношенията между нашите две страни май се задава сериозно застудяване. Ако се върнем на клишираната метафора за непослушното дете, то ние вместо да ударим на хлапето бащински шамар, направо го изгонихме от къщи. Политическите конспиратори ще кажат кой трети субект има полза от това. Ние само се досещаме, и сме убедени в едно – от цялата ситуация страдат и България, и Македония.
Външната политика изисква много стратегия, много дългосрочно мислене, много търпение за извоюване на приоритетите и малко компромиси. За съжаление нашата външна политика падна в капана на евтините провокации от Скопие и се пъчи ефектно, но с каква ли ефективност?