Ловец на живот

Така усещам стиховете на Палми Ранчев. Ако заимствам от индианците, бих го нарекла – Ходещия подир живота. Или нещо близко. Говоря за стиховете му, но не бих употребила думата – поезия. В нейното обичайно схващане. Обичайното за понятието – поетично отсъства при Палми Ранчев. В тези стихове няма никакви красоти, а още по-малко красивости. Не бих могла и да го съпоставя с нито един от поетите – урбанисти у нас, те и без туй са доволно рядко. Нито Вутимски, който е най-градски, а и най-близо като време до нас, нито Смирненски или Дебелянов с техните мелодични и символистични станси, не, Палми Ранчев сякаш е израсъл от незнайно семенце, саморасляк наш някъде между почупените плочи на тротоара или до някое криво паве. И наистина до този момент поет по професия боксьор не беше се появявал в полето на нашата литература. Имаме си много интелигенти и интелектуалци, селяни, работници, машинисти и моряци ако щете, но боксьор – за пръв път. Аз нищо не разбирам от този спорт. Заради Палми Ранчев гледах по телевизията един мач на Кубрат Пулев. И трябва да призная – беше ми много интересно. Опитвам се да налучкам ония професионални черти на спортиста, чиято задължителност се разкрива в стиховете на твореца. Едно основно качество – чувство за достойнство и строгост. Нещо също тъй достатъчно забравено, загубено и загърбено в нашата реалност. Чувство за човешко достойнство излъчват стиховете на Палми Ранчев. Авторът признава достойнството не само на всяко човешко същество, но и на всяко живо. Създадена е една чудесна галерия от образи на случайното момиче, пияницата или клошаря, на бездомното куче и дебелата жена…, всички, които населяват големия град, изпълват го със своите миризми и сенки, със своите съдби и естествено присъствие, тъгата върви зад тях и луната свети безразлично. Но това е едно присъствие, което колкото и парадоксално да е пробужда усмивката и съгласието ни, мястото на тези образи-стихове е тук, по тези улици и е достойно. Както и ненатрапчивият образ и глас на автора с неговия бърз, но приковаващ характерностите поглед или сядането му на столчето в бара, с мисълта за всичко естествено наоколо и за всичко скръбно и объркано едновременно, но без драматизиране на случайния откъс, наречен живот. Простотата и естествеността на стихотворните щрихи на Палми Ранчев са откъс от забравената елегичност на есествения човек. Това са стихове без суета, творчество безсуетно като походката на уморен мъж. В огромната и безнадеждна суета на настоящия ни живот и нейната изкусителна любовница – литературата авторът на това вече обемно творчество е благословен с белега на различността. И тази различност е както немногословна и белязана с контрастните черно-бели до сиво краски, тъй и създаваща света в неговата обичайност, задължително предметен и уж познат ни, но всъщност този, който ние сме подминавали, пренебрегвали и никога не сме го забелязвали. Поздравявам това ново поетическо присъствие в литературата ни в лицето на Палми Ранчев! В тази литература имаме прекрасни мелодични гласове, очи и сърца на поети, които разкриват красотата на видимото и на невидимото, но фигура като на Ранчев, изградил една яка защита на прозаичния градски живот, до този момент не се е появявала. Авторът се обръща към много теми, философски мотиви и дори открива природата на едно градско небе. Дадена му е възможността да има своите стихотворни редове заедно с всяка своя крачка от неговия път. Това също е рядък дар, недаден всекиму. Палми има много имена тук и едно от тях е – Сам сред безброя. И къде другаде, ако не в гъмжилото на улицата или сред непознати в кафенето поетът може да почувства (и да предаде) цялата самота на скитащия под небето на новия век. Самотата като мотив и тема в нашата поезия е характерна за много и прекрасни наши поети. Чрез своето творчество Палми Ранчев ни прави свидетели на своята самота и самотност – пълната отделност на автентичния градски човек без всякакви примеси и повей от сантименталност. Специално внимание тук е отделено на любовта или еротичността, или дори на сексуалността, които вълнуват зрелия мъж. Богатото осветяване на проблема или на тази радост от същуствуването е станало с характерната на автора натуралност. Това не изключва нежността и привързаността към жената, която е намерил или търси непрестанно, не, тук нюансите и стъпката и подходите са различни, както са чудесно различни и всички срещнати по пътя жени и момичета. Ранчев не се стеснява нито от своите чувства, ни от щенията си. И това е толкова убедително, както всичко останало в неговите текстове и погледи. С удоволствие следя неговите нови и нови опуси на тези теми, стиховете ми прилягат и радват с тяхната откровеност и истинност. Затова с удивление съзрях в текст на небезизвестен критик думата –“мръснишка”. Нищо мръснишко не видях в тази неизмислена природа на нещата, били те улица, старец, проститутка или нежна любов.
С този кратък текст, надявам се да съм изпълнила отчасти отдавна даденото и пред себе си обещание да напиша за стиховете на Палми Ранчев. Много бих се радвала ако в нешето измъчено от всякакви опити за непременна и изключителна оригиналност от една страна и от друга – позната битова елементарност този така отличаващ се и удивително самотен творец намери своето истинско признание. Без да го е търсил.