Ликуй, народе!

Ликуй народе! Ганьо пак е твой!

Уцели си съдбата безпогрешно.

И утре, щом от глад надигнеш вой,

спомни си за падението днешно.

 

За факлите, с които се стопи

последната искрица, че си верен.

За скота, който иска да търпи

най-скверните дела в живота черен.

 

За хитрия и мазен политик,

готов на килограм да те купува.

За болката от искрения вик,

която даже пукнат грош не струва.

 

За пълния от птици терминал,

които ще отлитат надалече.

За мъката и страшната печал,

които някой “земен рай” нарече.

 

За мутрите, с които ще блести

едничкият ти образ за години.

За гнусното, което ще лъсти,

потъпкало завети и светини.

 

Ликуй народе! Ганьо пак е твой!

Дори Алеко в гроба да извика.

Дари му пак съдбата си, без бой,

щом ликата намери си прилика…

 

Ясен ВЕДРИН