Лигата на агентите

иглика горановаПолитическите решения у нас нямат нищо общо с икономическата логика и това е устойчиво правило. Поредният скандал около Комисията по досиетата, на която депутатите тези дни и намериха още работа, даде нови аргументи да се мисли в тази посока. Вместо бързо и радикално да се реши въпросът със сътрудниците на бившите тайни служби като се оповестят имената на всички в електронен регистър и се приемат ограничителни мерки за заемане на публични длъжности, Комисията ще рови в архивите години напред, за да проверява за принадлежност нови и нови кандидати за служба. Както Мечо Пух обича да казва: Колкото повече, толкова повече.

Факт е, че Комисията вече 11 години вади досиета от бившите тайни служби, а те все не свършват. Ако се вгледаме в плановете й, ще видим, че списъците на бившата ДС ще протичат още години наред – нещо, което ни прави уникални в цяла Източна Европа и създава впечатлението, че сме страната на агентите, които напират неуморно да строят демокрацията. Най-удивителното е, че впечатленията не са неверни – никой не пречи на Лигата на агентите да управлява държавата, само ги порицават публично отвреме-навреме, за да приличаме по нещо на европейци.

Накъдето и да се обърнеш в бившия съветски лагер, агентурният въпрос е приключен. Германия, Унгария, Чехия, Полша затвориха тази страница, а там сътрудниците на бившите служби на глава на населението не са били по-малко отколкото тук. Лустрацията пък позволи на държавите да продължат напред и на чисто.

У нас е точно обратното. Тук бившите агенти са политици, издатели, че даже и президенти. Хазната поддържа Комисията по досиета, която два пъти в годината оповестява списъци с имена на хора, работили за бившата ДС, а Методи Андреев чете от парламентарната трибуна части от речите на Тодор Живков, който умря преди 18 години, за да го заклейми. Помнещите цитатите на Тато обаче естествено намаляват, защото промените у нас станаха преди 27 години. За това време израстна ново поколение, което има свое поколение. То не знае много за Жиков и учи, че Държавна сигурност е създадена през 1925 година като отдел при Царската полиция, а след 9 септември 1944 г. преминава към Дирекция на народната милиция. Както и че на 29 януари 1990 г. покойният ген. Атанас Семерджиев унищожава 40% от архивните дела.

Такъв объркващ и половинчат подход по отношение на досиетата, какъвто демонстрират политиците у нас, не е отърсване от миналото, нито е покаяние, нито пък е възмездие за доносниците, опропастили хиляди животи, а нелеп спектакъл, който струва скъпо на данъкоплатците. Жалко е, че партиите го разиграват толкова дълго.

БСП – партията, най-тясно обвързана с ДС, която прие през 2005 година Закона за разкриване на агентите, реши да открие политическия сезон като направи скандал. Левите депутати изтупаха старото си предложение органът да се превърне в Институт за национална памет и срещнаха отпор от страна на РБ. Не че не го очакваха, очакваха го, даже го искаха. Каквото и да предложи БСП, свързано с досиетата, на него се гледа по същия начин както, ако Гьобелс се обяви в защита на независимата журналистика и свободата на словото.

Какво правят десните? Изваждането на досиетата, антикомунистическата риторика и отърсване от миналото е запазена територия на сините от 1990 година насам. Те няма да се откажат от нея, каквото и да им струва, докато е жив и последният агент от ДС, който мърда в публичното пространство. ГЕРБ, които имат корени в червените редици, но идейно се обозначават като десни, нямат проблем да поддържат десните, нищо че имат бивши агенти в структурите си. В цялата тази сложна политическа конфигурация обаче има и интерес на данъкоплатеца.

За 11 години държавният бюджет изхарчи около 50-60 милиона лева, за да оборудва сгради, да издържа 100-тина чиновници и комисари, които два пъти в годината да оповестяват проверките си. Сякаш не живеем в свят на високи технологии, в който най-нормалното нещо е да се направи електронен регистър, до който да има достъп всеки, който се интересува от досиета. И от една дирекция от компетентни хора, която да го поддържа.

Наистина не е ясно какъв е проблемът държавата да отпусне повече пари наведнъж за интелигентно решение на въпросът с досиетата. Освен, ако не иска да затвори тази страница.

Сп. Икономист

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.