Кучета, котки и прасета

През 1990, когато СДС си правеше кампанията за изборите за Велико народно събрание, седесарите пуснаха едно клипче – разговор с професор Елка Константинова. Тя много държаше да се похвали колко книги има и колко книги е прочела. Човешко е, макар чисто политически изтъкването на това колко умствено првъзхождаш другите не работи.

По-късно имах сгода да си говоря с професор Константинова или, както й викат повечето седесари, баба Елка, и мога да кажа, че тя е свестен и честен човек. И нейната малко наивна горделивост е безмерно далеч от надменната претенция, с която сега група ЕнтЕлегенти клейми Слави Трифонов заради концерта на Орлов мост.

Значи, когато 100 човека от наш`те затварят моста с плакати „Кой“, всичко е наред и това е естетика, манифестация на свободния дух, пърформанс на гражданското извисяване. А когато Слави Трифонов го затваря и идват няколко десетки хиляди, това е чалга, селяния и простотия.

Кучета и котки може, а прасета не може.

Претенцията за културно и умствено превъзходство на една групичка хора докара нещата дотам, че хората се отдръпнаха от политическия проект за нормализация и европеизация на България и отидоха там, дето поне не им викат, че са прости. То не че другите не се смятат за богоравни, но някак си по успяват да скриват надменността си и презрението към простите.

А пък някои просто се отдръпнаха, изключиха се.

В резултат ЕнтелЕгенцията е представена в политическия живот от карикатури, които лазят пред Бойко Борисов.

Истински културният човек няма нужда да манифестира културата си, няма нужда да се себеутвърждава, като нарича другите прости, селяни, чалгари и с други изискани епитети, че е пето поколение софиянец за него не е културна характеристика, а просто стечение на обстоятелствата. Той знае, че е културен и не изпитва потребност да ви го натяква.

Ето пример с конкретни хора.

Теди Москов и Петър Москов са братовчеди. И с двамата съм имал случай да си говоря. Теди дойде веднъж на една прожекция на филма „Народен дом на терора“ на режисьора Стойчо Шишков и после пет-шест души си говорихме за филма и историята пред „Одеон“. Той не изпитва никаква потребност да убеждава хората колко е извисен, колко е умен, колко е софиянец. Той просто си е, говори си нормално с хората за нормални неща и с нормални думи. Той не само не презира Слави Трифонов, но и подкрепи референдума му. Макар че може би не трябва да е толкова безрезервен.

Впрочем, Ентелегенцията, синя и червена, единодушно този път, или се направи, че не е забелязала филма на Стойчо Шишков, или го оплю. За тях г-н Шишков не е достатъчно кОлтурен.

Но за това друг път, а и съм писал вече.

Сега за братовчеда Петър. Когато говори с теб, той държи да подчертае, че е аристокрация. Ако не истинска, то поне духовна, ЕнтелЕктуална, софийска. Виждал съм го и съм го изпитвал. Артистичност, елитарност, шалчето, лека ироничност…Културен. Отвсякъде.

Но той би дошъл на филма на Стойчо Шишков само, ако се задават избори.

Но и тогава погнусата ще му личи.

Искам да кажа, че не може да искаш да водиш хората, да ги поучаваш, а и да ги управляваш, ако поне не си в състояние да скриваш погнусата си и презрението си. То най-добре да не се опитваш да ги криеш, а да разбираш, че всички са хора и да си даруван в една или друга степен (или пък си мислиш, че е така), не те прави повече от другите. А само те задължава повече.

Ама това в България да се очаква вече е прекалено.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.