Светското име на митрополит Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15.10.1945 г. в гр. София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От м. септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение" при Московската духовна академия. От 01.09.1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София.На 03.08.1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий.
От 30.09.1975 г. той е диригент на Софийския свещенически хор. а от 15.07.1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21.11.1977 г., в столичния катедрален храм „Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 01.01.1981 г. до м. декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 08.12.1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. От 01.12.1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София, а на 26.07.1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 01.07. с. г. Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски". Този пост той заема до м. януари 1992 г. От 27.01.1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски". На 27.03.1994 г. е избран, а на 03.04. с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17.12.2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит.
Галактион (светско име Георги Любенов Табаков) е духовник от Българската православна църква, народен представител в 36 Народно събрание (1991-1994) от Съюза на демократичните сили. От 2000 г. е старозагорски митрополит.
На 17-годишна възраст Галактион е приет в Софийската духовна семинария в с. Черепиш. След завършването на семинарията, през 1969 г., приема монашески чин. После отива в Бачковския манастир. Същата година е ръкоположен за йеродякон. Една година (август 1969 г. – септември 1970 г.) служи в Рилския манастир. На 27 септември 1970 г. е ръкоположен за йеромонах в Бачковския манастир. В периода от 1 ноември 1970 г. до 30 юни 1976 г. е свещеник в Мъглишкия манастир. По същото време завършва Софийската духовна академия.
От 1 юли 1976 г. до 30 септември 1978 г. е протосингел на Врачанската митрополия.
През 1978 г. е изпратен за двегодишна специализация в Московската духовна академия, където защитава кандидатска дисертация на тема: "Пастирското служение на преподобния Нил Сорски". След връщането си в България продължава да изпълнява длъжността на протосингел на Врачанската митрополия.
От 1 октомври 1981 г. до 30 ноември 1982 г. специализира в Източния църковен институт в Регенсбург (Германия). На 1 декември 1982 г., след завръщането си от Германия, е назначен за игумен на Рилския манастир. От 1 юли 1985 г. е игумен на Бачковския манастир.
През 1986 г. е ръкоположен за Велички епископ и назначен за викарий на Видинската епархия. През 1987 г., след смъртта на Видинския митрополит Филарет, Галактион става викарий на Врачанската митрополия. От 1 януари 1988 г. е викарий на Старозагорската митрополия.
След излизането на действащия митрополит от състава на каноничния Синод той временно остава извън общение с Църквата (1993 – 1995 г.)
На 1 юли 1995 г. по решение на Светия Синод епископ Галактион е назначен за председател на църковния съвет на Катедралния храм "Св. Александър Невски" в София.
На 20 февруари 2000 г. е избран за Старозагорски митрополит, а утвърден на тази длъжност от Светия синод на 27 февруари 2000 г.
Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Методиев Динев. Той е роден е на 16. 07. 1950 г. в гр. София. От 1953 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където той завършва и основното си образование. След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1973 г. По време на своето следване там той се запознава и контактува с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница. През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините. Там на 27. 12. 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений – викарий на Софийския митрополит, който на "Възнесение Христово", 1980 г. го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника "Свети Дух" същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира "Св. Петка". През 1984 г. завършва задочно Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим. С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24. 05. 1986 г. в Българското църковно подворие "Св. св. Кирил и Методий" в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 г. като защитава дисертация на тема: "Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през 19 в.", за която получава научното звание – Доктор на Богословието. От м. септември 1986 г. архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. През този период е извършен ремонт на подворието, построени са нова сграда и параклис, реставрирани са всички храмови икони. Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000 -годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва. След завръщането си в България, от 1991 г. до м. октомври 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква – против разколническите действия на т. нар. "алтернативен синод". На 19. 10. 1998 г. в Рилската св. обител е хиротонисан в епископски сан с титлата "Макариополски" и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 21. 01. и 28. 01. 2001 г. е съответно избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.
Be the first to comment