Карадере

Отечеството на трудолюбивия, гостоприемния, грижовния, ученолюбивия, любознателния, свободолюбивия българин и прочие сънародници, разпръснато из китните села, плодородните нивя, бистрите реки, сред безбройните стада добитък, заводи, фабрики, централи, градове и градчета, метнато по плещите на красивите планини крачи бодро през демократичното си битие. По пътя се поопрости характеристиката на сънародниците откъм споменатото и се появиха нови черти в изстрадалия му характер. Новото Възраждане утвърди и нови занаяти – дедесарлък, консултарък, мениджърлък, емигрантлък, чалгарлъкчийство, пиарджийство. Лъскави квартални казина осмислят свободното от упражняване на занаятите време. Изборджийството се утвърди неимоверно и зае най-висок дял в пооредялото общество. Свободата, тази лелейна рожба на демокрацията, се изгуби из новите чаршии, кафенета, молове, барове, селски, морски, градски и още много други туризми. Целокупната медия денонощно я издирваше по демократичната снага на отечеството. Това предизвиква умиление сред населението и то се раздели в тази игра на две – едната му част очакваше всеки момент да бъде открита пустата му свобода, а другата вече я отписа от битието си. Имаше и трета част, която от беднотията си не проумяваше какво точно става. Играта на политическа криеница води до оплюване на участниците за разлика от заплюването на постигнат резултат в детската криеница. От това непрекъснато плюене въздуха стана лепкав като захарен памук. С тази разлика, че вони неприятно. Като казах захарен памук, то и демокрацията заприлича на него в несекващия селски събор в Родината. А времената са сложни. Леви, десни, леви, десни ще вървим напред, както се пее в една песен, но и левите и десните тъпчат на едно място. Както винаги международното положение е сложно и многообещаващо. Ще ни купи напредък, ама друг път. Сега, все пак, трябва и ние нещо да направим. Трябва да спрем да се мразим, да се крадем, да се лъжем, да се плюем. Да започнем да спазваме законите и правилата и да опазваме природата. Престъпниците и разбойниците в обществото и боклуците в околната среда да изчезнат.
Да излезем от карабатака и карашика. И тогава спокойно да отидем на море. Къде ли? На Карадере разбира се!