Акцията „На кафе пред парламента” неочаквано радикализира протестите срещу правителството, които все повече заприличват в някои отношения на събитията през позабравената 1997 година.
Но тогава парламентът работеше под обсадата на протестиращите, а днес бе обсаден от синовете им (образно казано). И освен това днес Народното събрание така и не можа да заработи поради липсата на кворум.
Но ако се върнем към една позабравена дефиниция за революционна ситуация, то това е ситуация, в която управляващите не могат да продължат да управляват по старому, а управляваните, сиреч народът, не желаят да бъдат управлявани по старому.
Революционна ли е сегашната ситуация? Формално погледнато – да! Налице са и невъзможността на управляващите (които обаче са нови, на по-малко от месец) да управляват и назначават по старому, както и нежеланието на управляваните (трудно е да се каже на колко процента от тях) да продължават да живеят в матрицата на статуквото.
Специфичното на ситуацията през юни 2013 година е, че ако не се стигне до промени в Изборния кодекс, а се отиде направо към поредни предсрочни избори, то няма да се случи нищо различно от ново възпроизвеждане на статуквото.
Тогава какво е революционното, ще попитат мнозина?
Коректният отговор на този въпрос е практически невъзможен. Но може да се каже, че протестът все повече заплашва да се превърне в бунт – макар и малоброен – и тогава приликите с 1997 година наистина ще станат опасно много.
На кафе с „Окупирай парламента”
Просто игра на думи… и на организация на събитията. Защото замисълът поне на част от поканените да пият кафе на площад „Народно събрание” бе именно да окупират парламента.
Може да се каже, че денят се познаваше още от сутринта, доколкото в пространствата около Народното събрание започнаха да се събират необичайно много хора, а полицейското присъствие бе, меко казано, засилено. Според съобщенията в социалните мрежи протестиращите трябваше да демонстрират многочисленост най-вече откъм задния вход на Народното събрание, откъдето депутати влизат в сградата най-често буквално от вратите на колите си. Идеята, поне според организаторите на акцията, бе народните избраници да видят очи в очи недоволните от тях и да чуят исканията, които иначе звучат вечер пред празната сграда на парламента.
Това предизвестено присъствие на уплаши повечето депутати от левицата и ДПС, които дойдоха навреме за началото на пленарния ден. ГЕРБ отсъстваха предизвестено (Нали помните, че Борисов рече: Ще се върна в парламента, ако Станишев ми се извини?!), а „Атака” демонстрира непукизъм към опасността да получи някое и друго неизвинено отсъствие.
После се видя това, което всички знаят още от първия ден на 42-то обикновено Народно събрание – без Волен Сидеров е поне неколцина от групата му е невъзможно парламентът да събере кворум.
Може да се каже и по друг начин – балансьорът в този парламент е Волен Сидеров.
Трети ще коментират, че 42-то Народно събрание е заложник на Волен Сидеров и също ще са прави.
Е, днес Волен и хората му отсъстваха и парламентът спихна…
Неработещ отвътре и окупиран отвън.
Часове наред Волен Сидеров бе в такава неизвестност, сякаш си е сложил шапка-невидимка или най-малкото е отскочил до далечна дестинация, където си е изключил телефона и е нахлупил слънчева шапка над очите си…
Без кворум…колко може без кворум?
Без кворум няма парламент; без парламент няма нормално функциониращи власти в държавата; без нормално функциониращи власти държавността е под въпрос, а анархията буквално тропа на вратата…
И така след двата неуспешни опита да се постигне теоретично невъзможното – т.е. при общо 120 депутати от Коалиция за България и ДПС да се набере нужният кворум от 121 народни представители – председателят на парламента Михаил Миков обяви, че днес няма да има пленарно заседание и насрочи следващото за 9 часа в четвъртък.
След което парламентарната група на Коалиция за България се събра да обсъжда ситуацията, а премиерът Орешарски остана още за малко в Народното събрание – не точно като в небрано лозе, но определено на неуютно за него в момента място.
Архитектът на това правителство Сергей Станишев (или поне човекът, който анонсира, че Орешарски ще е премиер далеч преди изборите) обяви, че ще разговаря с Волен Сидеров и, ако от "Атака" заявят, че няма да участват в заседания на Народното събраниие, най-вероятно ще се върви към нови избори.
Почти същото каза и министър-председателят.
"Естествено, че не можем да работим без парламент. То се разбира по Конституция. Ние сме парламентарна република, ако парламентът не работи, очевидно… Страхувам се, че в нестабилността, в която попаднахме, тя може да продължи неопределено дълго и при следващи правителства”, коментира Пламен Орешарски и допълни: „Какво правим тогава?".
И си тръгна за заседанието на правителството, като преди това демонстрира своебразен инат, обяснявайки, че едва ли ще опита да разговаря с протестиращите, защото те не искари да си говорят с него.
Заминаването на Орешарски от парламента приличаше повече на евакуация на ВИП от застрашен обект и бе брилянтно реализирана от полицията и НСО. Което не попречи отпътуването на премиера да прилича на бягство и нищо повече.
Мая Манолова и аритметиката
И докато малцината останали в парламента депутати се питаха дали и ресторантът не участва в протестите (имаше само кюфтета и кебапчета, докарани отвън и невъзможни за облагородяване в микровълнова печка) Мая Манолова на два пътио излезе и опита да говори с протестиращите.
И в двата случая това донесе на Манолова единствено освирквания, ругатни и научаване от първа ръка на мнението на оределите протестиращи, че „БСП е мафия и преди, и сега”, с допълнението, че левите депутати са „Червени боклуци” и някои други дефиниции и благопожелания, характерни повече за лексиката на докери, каруцари и изнервени шофьори от обществения транспорт.
Манолова бе добре пазена от полицаи, макар и без пластмасова маса над главата си, подобно на Сидеров отпреди дни. Но диалог не се получи, въпреки непукизма на Манолова. В крайна сметка само някои от микрофоните успяха да доловят протеста й, че 200 или 500 човека не са народът на България, а никой от 200-те или 500-те не успя да чуе поканата й да дойде на обсъждането на промените в Изборния кодекс. Които, между другото, ако не се случат, ще доведат до поредно възпроизвеждане на изборните резултати от 12 май. С гарантирани минуси за БСП, „Атака” и ДПС заради скандала с Пеевски; с още по-ниска избирателна активност; с негарантирани плюсове за ГЕРБ заради…скандала с Пеевски и умението им да си мобилизират електората.
Всъщност говорехме за зам.-председателката на парламента Мая Манолова и опитите й да говори с протестиращите.
Освиркаха я и останаха и без нея пред себе си.
Междувременно всички депутати успяха да напуснат безопасната сграда и взривоопасното околно пространство, благодарение на стройна полицейска организация, здрави лимузини със затъмнени стъкла и умения да се минава между капките.
Прогнозата е очевадна и неблагоприятна. Протестите вероятно ще продължат да се радикализират. На Волен Сидеров вероятно ще му предлагат възнаграждение за срама от две страни – от ГЕРБ, за да не се върне в пленарната зала; от други формации – за да се върне и да осигурява кворум поне докато се приемат поправките в Избирателния кодекс.
Очаква ни горещо лято. Поне така твърдят метеоролозите…
Be the first to comment