Икономика на държавната софра

Как може да има развита икономика в държава, в която всеки трети работещ получава парите си от обществения сектор, а корупцията и неефктивната администрация активно пречат на предприемачите, а съдът в Кърджали и съдът в Плевен постоновяват по един казус две различни решения? Отговорът е – не може да има. Странно защо обаче това не тревожи особено властта.
На фона на икономическите прогнози, че недостигът на работна сила у нас през 2030 година ще стигне 250-440 хиляди души , НСИ пуликува данни, че миналата година 532 хиляди българи са си взимали заплатите от държавния бюджет срещу 1 640 000 в частния. Като вземем прдвид, че икономиката се захранва основно от обществени поръчки, парите за които идват от европейския и националния бюджет, спокойно можем да кажем, че всеки втори българин разчита на публичните финанси. Нещо, което сериозно ни приближава към гръцкия модел на раздут бюджетен апарат, който така дразни Европа.
Тази картина на липса на кадри за частния сектор за сметка на стълпотворението към публичния обещава устойчив нисък растеж, а поредният доклад за състоянието на държавната администрация показва, че тази тенденция е била и ще бъде трайна.

Как се извършиха реформите

Съкращенията в администрацията, за която настояваше бизнесът и които кабинетът “Борисов-2” обеща, се извършват на принципа “нищо в природата не се губи”. Администрацията е 137 7000 и е намаляла с 2% в сравнение с 2014 година, но затова пък тази година ще се увеличи със създаването на нови структури. В парламента отлежава антикорупционния закон на Меглена Кунева, с която ще създаде ново звено със сериозен бюджет. А Патриотичният фронт е готов с проект за нова мегаструктура, която да обедини няколко съществуващи и да прибави още. Сега сме юни, до края на година коалиционните патрньори могат да родят още идеи какви още звена да прибавят към съествуващите 539.
Заплатите в някои администрации изглеждат направо изкушаващи, става ясно пък от доклада на Сметната палата. Над 1600 чиновници взимат заплати от по близо 7000 лева само защото работят с европроекти, а инспекторите в министерствата се разписват срещу 10 хиляди месецно, ако работят допълнително, какъвто е случая на Пенка Белева от здравното министерство. Като нея има още десетки.
При тези много възможности за просперитет, няма нищо чудно, че все повече българите се стремят към бюджетна заплата, вместо да се трудят в частния сектор, който продължава да е силно зависим от регулациите и от настроението на чиновниците, въпреки всички стратегии за добро управление на няколко правителства досега.

Къде се скри електоронното управление?

През 2016 година електронните услуги, които са измерител за ефективността на администрацията, не съществуват за 179 общини. Като се има предвид, че, че развитието на е-услуги, предлагани от държавната администрация, е един от приоритетите на няколко поредни правителства, данните са силно разочароващи. Отделно от това десетки общини продължават да издават лицензи и събират такси, нещо, което не им е в правомощията, но няма данни някой кмет да е наказан за това.
И това не е всичко. Вместо да се задвижи машината по посока за повече ефективност, в централни и общински структури кипи труд по писане на проекти как да се подобри административния капацитет. За миналата година 198 администрации са участвали в изпълнението на един или повече проекти , финансирани от ЕС или чуждестранни донори. През 2014 участие в подобни проекти са посочили 317 администрации, през 2013 г. участие в подобни проекти са декларирали 216 администрации. Резултатът от това творчество и усвояване е, че излишните регулации продължават да тормозят бизнеса, корупцията е поблем, а електрононното правителство върви със стъпките на костенурка.