Хем съпротива, хем колаборационист

Антикорупционният орган, който ще бори престъпността на високите етажи на властта и който по мнение на „Ди Цайт” ще го прави със закон, който предизвиква смях, си има предизвестен председател. И той е Пламен Георгиев, последният председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Георгиев бе номиниран от ГЕРБ и „Обединени патриоти” и сигурно щеше да остане единствен кандидат за поста, който и в момента временно заема, защото първоначално никоя друга политическа сила не прояви желание да издигне свой кандидат. ДПС и „Воля” се гласяха за заместник-председател и членове на комисията, чрез които да знаят какво се случва със сигналите срещу политиците и да влияят на решенията на новия орган.

А социалистите от самото начало не харесват закона. В последния момент обаче БСП се включи в битката за шефското място с номинацията на Николай Николов, и.д. шеф на Комисията за конфликт на интереси. С простичкия мотив – Георгиев да не е самотен играч. Намеренията им спрямо кандидата им, който се ползва с добро име на професионалист, обаче са трудни за разбиране. БСП ще  гласуват в пленарна зала за него като председател, но ако той не успее и Георгиев го предложи за свой заместник, ще гласуват против Николов, защото принципно не харесват новия орган. Да повторим социалистическата диалектика – „за” Николов като председател, „против” – като зам.-председател!

Да припомним, че социалистите се обявиха против новия антикорупционен  закон, защото е неработещ, миниран с опасни текстове, „съборетина, която не искат да санират с поправки”. И предложиха свой проект, който, разбира се, не мина. После президентът Радев наложи вето върху закона на управляващите, което очаквано също не мина в пленарна зала.

Твърдата позиция на БСП срещу антикорупционния закон логически изключва възможността тя да издига свой кандидат за новия орган. Защото иначе  олекват всичките им критики. А те си струваха. И законът, само месец след като бе приет, претърпя поправка. Ако парламентът не беше направил спешен ремонт, по думите на членовете на Сдружението на общините, България щеше да остане без общински съветници. Поправката на практика изключи общинските съветници от обсега на закона до 2019 г. Дотогава те ще могат да си имат фирми, после ще трябва да ги прехвърлят на трети лица, ако не искат да се рови в имуществото им 10 години назад.

Законът продължава да се доремонтира от юристите на управляващото мнозинство, но каквито и „фини настройки” да му се правят, те няма да отразяват съществените критики на всички уважавани юридически съсловия –  на адвокатите, на съдиите, на правозащитните организации, които смятат някои от текстовете му за откровено противоконституционни. Има сериозни обструкции и против употребата на СРС-та от страна на антикорупционната комисия, защото записите не могат да послужат като доказателство в съда. Всеки момент се чакат и осъдителни решения от Страсбург по предишния закон – „Кушлев”, които могат да задължат управляващите да преосмислят начина на конфискация на собственост и методологията, по които се оценяват имотите.

При толкова забележки и опасения в парламента има нужда от  последователна опозиция, която да се бори срещу законова саморазправа с политически врагове, ако има такива. Ако БСП наистина иска да води тази битка, не може да е хем съпротива, хем колаборационист.