10-годишен частен фалит

Парламентът избра квотата си за ВСС по предварителни договорки

Въпросът за частния фалит отново влиза в парламента. „Обединени патриоти” (ОП) поискаха проектозаконът им от лятото на 2017 г. за свръхзадлъжнялостта на физическите лица „да бъде изтупан” и да се разгледа в правната комисия.

Законът за защита за свръхзадълженост на физическите лица предвижда необезпечени задължения до 150 000 лв., които не се обслужват в продължение на 10 години, да се опрощават, след като е задействана процедура за граждански фалит. омбудсманът Мая Манолова обяви във вторник, че работи по проект, който ще забрани на монополните дружества да продават дълговете на потребителите на колекторски фирми. Идеята на Патриотите е да прокарат „замръзналия” закон за свръхзадлъжнялостта на частни лица срещу подкрепа за проект на ГЕРБ, защото „така се прави в политиката”. БСП се въздържа от подкрепа на проекта им.

„Законопроектът ни касае 50 000 длъжници. Затова искаме нова правна рамка, която да защитава лицата, които не могат да обслужват кредитите си. Голяма част от тези дългове се натрупаха след икономическата криза от 2008 г. Много хора бяха изтеглили неголеми кредити, за да си купят апартаменти, и се оказаха в невъзможност да покриват вноските. Повечето от тези жилища бяха продадени от банките, а длъжниците продължиха да плащат. Вноските, които им се удържат, им дават едно несигурно бъдеще и затова голяма част от тези длъжници напуснаха страната, за да работят някъде, където да могат да живеят и да спестяват”, обясни пред „Икономист” Искрен Веселинов, зам.-председател на парламентарната група на Патриотите. Той добави, че законодателното им предложение, което бе и предизборно обещание, е предвидено да мине в пленарна зала още през този парламентарен сезон и така да се реши най-сетне въпросът с вечните длъжници, който се търкаля вече 10 години в различни парламенти.

Защитен режим

Искрен Веселинов припомни, че под различен натиск законът за частния фалит, който влезе през октомври за второ четене в пленарната зала заедно с промените в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), отнасящи се до частните съдебни изпълнители, не мина. При гласуването тогава отпаднаха не само предложенията на ОП, но и тези на ГЕРБ за 10-годишна абсолютна давност за всички задължения на граждани. Отдръпването от страна на ГЕРБ стана под натиска на адвокати, банки и среди от академичната общност.

„Изненадахме се тогава”, коментира Веселинов. ОП смятат, че законът, който сега са ревизирали и допълнили, е добра основа за разисквания. Според проекта, за да започне да тече 10-годишна давност за дългове до 150 000 лв., длъжникът трябва да е работил поне през три от последните пет години и да е предоставил на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещи доходи, с изключение на несеквестируемото имущество и доходи. Първо съдът постановява частен фалит и определя какво имущество и кои доходи не подлежат на изземване. Обикновено това е жилището, в което длъжникът живее (ако е единствено), храна, лични вещи, дрехи, вещи за домашна употреба, минимална част от паричния доход и т.н.  Т.е. на практика имаме десетгодишен „висящ фалит” – от съдебното му постановяване до изтичането на 10 години, през които кредиторът се удовлетворява отчасти или напълно, а след края им задълженията, ако са останали, отпадат. Депутатът от ОП Християн Митев го нарича „защитен режим”.

Спиране на лавината

След като съдът реши какво може да получи кредиторът, спират да текат всички наказателни лихви и неустойки, които биха могли да бъдат предявени от кредиторите занапред. Идеята е да се спре лавинообразното нарастване на дълга.  Според мотивите на законопроекта така ще се спре практиката на „доживотна задълженост“, която е възможна по сега действащото законодателство. Производството по граждански фалит започва по искане на длъжника, като му се осигурява възможност за безплатна правна помощ и освобождаване от държавни такси.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.