Гравитацията

Така е затиснала мислите ми, че нито една от тях не полита. Всичките са скупчени като кокошки около краката ми. Още малко и ще се препъна. Освен това вдигат врява до бога! От толкова мисли така съм олекнал, че а-ха и ще преодолея гравитацията.
Пък и наоколо няма никой. Иначе може да им подхвърли някое зърно и те да се поразпръснат. Ще мога да се поразтъпча по смело. Ама, къде ти! Тегнат ми като воденичен камък и съм привързан за тях като балон.
А може аз да съм като продавачите на балони, а те да подскачат над главата ми. Дори един ден да полетя, носен от тях, напук на гравитацията!      
Сега стоя като забучен кол и буквално обраствам с тях.
Отдавна, когато се учех да мисля, нямах представа, че така ще я закъсам. Сега съм като стожерите из селските дворове, около които обикаляха конете по вършитба.
Днес, освен куче да подвие крак, друго не чакай. Пак се поддадох на емоциите. За мисленето емоцията е като плевел. 
Ако няма гравитация, човек може да се поиздигне, да огледа къде е най-чисто от плевели и там да мисли. Ама има! И слава богу! Затова си гледам в краката. По добре някой плевел да смачкам, отколкото мисъл да затисна.
От друга страна погледнато, има много лоши мисли. Без гравитацията човек може лесно да напусне местомислието. А така оставя следи по плевелите и мислите на другите и можеш да се ориентираш кой кой е.
Мисля си аз в необятната мисловна нива, ама накъдето и да погледнеш плевели са надраснали мисловните пътеки. Някак си безизходно изглежда.
Гледам, човека до мене , и той си гледа в краката. От това гледане не помръдваме. Много мисъл, много нещо! Пълно обездвижване!
Онзи шоп дето е казал “Я най-мразим да мислим!” си пердаши нагоре-надолу из нивата, няма плевел, няма мисъл! Ошарва я с пътеки насам-натам, готова инфраструктура!
И полека-лека започва едно раздвижване. Гравитацията е безсилна в този случай! Не съм предполагал, че ще я закъсам така!
Напоследък ме обзема едно желание. Да затворя очи и накъдето ми видят очите!