Гласувам за Съединението

Гласувам за Съединението. Това реших днес, след като видях как България беше разделена от двете най-големи парламентарно представени сили на Княжество България и на Източна Румелия. В Източна Румелия, с център Пловдив, Бойко Борисов показа, че партията му е жива и дееспособна. В Княжество България, с център София, Сергей Станишев демонстрира силата на БСП. 
На единия митинг присъстваха десетки хиляди, толкова събра и другият митинг. Телевизиите бяха впрегнати да отразяват мощта на двете армии на иначе оределия български народ. И за повече достоверност множествата митингуващи бяха снимани от въздуха. И ако това не е резделение, здраве му кажи. При това без да е наложено официално от нашите партньори, както се случи в далечната 1878 година.
Въпросът ми е кой плати днешния спектакъл, който ни върна 135 години назад.  Сигурно  това са пари на партийните централи, които няма откъде да дойдат освен от бюджета – или във вид на субсидии, или във вид на комисионни от обществени поръчки, от контрабанда и друг вид рекет над бизнеса.  Всъщност нямам съмнение, че това е точно така, защото вече и Брюксел ни врътна кранчето заради корупция в обществените поръчки.
След този резил, от който вероятно следват предсрочни избори, трябва да се случат няколко неща. 
Опозицията да се научи, че е влязла в парламента, за да работи.  Натискът върху правителството, което и да е то,  да бъде непрекъснат, за да работи в съответствие с обществения интерес.  Управляващите, които и да са те,  трябва да се научат да слушат разумните искания на гражданското общество и да ги изпълняват.  И всеки скандал със злоупотреба на държавни средства и със служебно положение да бъде наказван.  

Ако това не се случи, България ще си остане една разделена де факто държава, в която изчезващия й народ ще се бие, без да е ясно за какво. И без да има победители.