Стоя до приятелят, с когото сме всеки ден пред Министерския съвет. И двамата крещим: „Ос-тав-ка, ос-тав-ка!…”. После аз свиркам с пластмасовата свика, заради която онзи ден пожертвах цяло левче. Един хляб, каза тогава приятелят ми, и не си купи свирка. При нужда свири с пръсти. Опитваме се по мирен начин да свалим правителството, което подготвя нови грабежи, и поредна катастрофа. Двамата уж сме на едно и също мнение по много въпроси свързани с настоящото, а и с предишните правителства, някои от които той е подкрепял, други – аз, но преди малко влязохме в основно разногласие. Той казва, че било нормално дето избрали поредния бандит за управител на нашата област. Ама как да е нормално! Тези хора друго не могат да направят. В началото само се досещахме, че политиците са в тясна връзка с бандитите, после това се доказа със снимки и други доказателства, докато накрая разбрахме, че помежду си те се отнасят като хора назначени на различни позиции от тези, които им дърпат конците.
И затова ти смяташ, че имаш право да използваш думата „нормално” за назначаването на този дебелак, някогашен бандит от трибуквените силови групировки, които застраховаха дребните собственици срещу нападение от своите структури, за областен управител. Помня как ставаше застраховането. Тогава отворих магазинче в съседния гараж. Но дойдоха трима и ме предупредиха, че трябва да плащам, искам ли да развивам каквато и да било търговска дейност. Обясних им, че всички документи са ми в ред. Казаха, за нас трябват други документи. Това беше първият път. Втория път, ама само след два дни, същите поискаха да платя такса за радио-точката. И ти смяташ, че някой от тримата има право да го направят областен управител. Казвам съвсем друго, обади се приятелят ми. Съвсем нормално е, ако го направят. Правителство вече открито използва всичките си кадри. А в тяхната кадрова банка има и достатъчно на брой престъпници.
Ама имаме ли право да използваме думата „нормално” като говорим за подобни действия. За думите не ми се спори. Всеки сам ги избира. Но за назначенията никой не ни пита, обади се приятелят ми. Нали затова протестираме. Искаме това правителство да подаде оставка. Но няма да го направи точно поради тази причина, в него участват открито хора, които използват приомите на подземния свят. Имат свой живот като официални лица, но съществена част от дейността им, и главно от приходите, те реализират като откровени престъпници. Затова все по-често ще назначават престъпници на официални позиции. Слушам го моят приятел и съм съгласен с него. Същевременно не ми харесва начина, по който говори. Според мене е много опасно дори за миг да наричаме „нормално” такива назначения. Та този сякаш е братовчед на предишният ламброзовски тип, който ни изкара на улицата, а медиите повишиха до олигарх.
Опитвам се да ти обясня, че с такъв премиер, който цинично се отнесе някога със стачкуващите учителите, има близко познанство с видни софийски уличници, станали милионери покрай връзките си с десе, друго е невъзможно. Обвързаностите в така наречения подземен свят понякога са доста по-здрави от нормалните политически или икономически отношения. Там хората са проверени при изпитания с възможни крайности, двуличието също съществува, но при наказанията не се приемат възражения, и обикновено са окончателни. Така че все по-често актуалните политици ще прибягват до услугите на откровени престъпници. Просто връзките им с тях са вече от доста години, работят наравно, което често означава, че и печелят наравно. Затова няма какво да се учудваш и възмущаваш, сякаш до сега си живял на друга планета.
Значи ти искаш да кажеш, че изглеждам смешен заради желанието си да назначават на възлови позиции хора честни и достойни във всяко отношение. Щом са избрани, щом се намират в Парламента и Министерския съвет. Не си смешен. Но сега, при това правителство, а и при предишното, и предишните, такова желание е утопично. Тези никога няма да назначат честни и достойни хора. И все по-често ще назначават откровени изроди като областния управител и преди това неговия братовчед. Съвсем съзнателно искат да ги включат в управлението. Веднъж поели кормилото такива няма да се съобразяват нито с теб, нито с мен. Какво искаме, за какво протестираме. Честност и достойнство, за тях са единствено думи, които рядко употребяват. И бързо ще намерят начин да ти забранят не само да протестираш. Ами и дори да мечтаеш за нормални хора във властта.
Разбирах го. Прав беше. И все пак беше ми неприятно, че ме смята за човек, който не стъпва здраво на земята. Къде другаде съм бил през всичките тези години, ако не в грубата реалност. Но най-много не ми се искаше да се съглася, че имаме право да използваме думата „нормално”, когато премиер със съмнителен за мене морал и способности, си позволява такива назначения. Длъжен е да спазва някакво приличие. Не само да се съобразява с протестиращите. Но нали всеки път ще имат право да го обвинят, че е сложил престъпник на важна за живота на хората позиция. И какво ще изпълнят от кухите си обещания, ако продължат да назначават хора от някогашните силови групировки. Не, не съм съгласен. И не знам защо, но недоволството ми, освен към тези срещу които протестирахме и им искахме оставката, се насочи и към моя приятел. Все пак не мога да се съглася с теб, казах и надух свирката.
Ще става все по-нормално назначаването на престъпници в управлението. Винаги е имало такива опити. Самото назначаване през всичките тези години на толкова десе-служители беше първата сериозна крачка. Сега вече започнаха да назначават от някога редовите престъпници. Знам я тази твоя теза, за назначенията на банкери, бандити и бизнесмени в началото в прехода. Ами сега само се потвърждават съмненията ми. Но не мога да разбера защо не трябва да се възмущавам срещу използването на думата „нормално” при назначаването за областен управител на откровена мутра. Наоколо тълпата беше станала значително по-плътна, всички крещяха „Ос-тав-ка!… Ос-тав-ка!… „ и не успяхме да продължим нашият всъщност доста абсурден спор имаме ли право да използваме определени думи при назначението на откровени престъпници, на батко-братко специалисти, на полу-идиоти и пълни идиоти, и други подобни екземпляри от партийна менажерия. Но сега по-важно и за двамата беше да продължим с „Ос-тав-ка, ос-тав-ка!…”, като аз прекъсвах понякога крясъците и надувах свирката.




Be the first to comment