Дъщерята на доктора

Никой никога не е знаел как да каже това на близките. И те не знаеха как ще кажат на баща ѝ, доктора, който бе лекувал повечето от тях. Който винаги бе успявал да помогне. А те не успяха да помогнат на дъщеря му. И кой …ги накара да спрат точно тук? Всъщност, гледката ги накара. Точно тук изгледът край морето бе великолепен и те решиха да спрат и да направят последни снимки. Автобусът бе пълен с деца от далечното планинско градче, които заради силните вълни имаха забрана за плажа. Учителите бяха непреклонни – морето е опасно и не могат да рискуват живота им. И точно в този последен ден от екскурзията учениците трябваше да се задоволят само със снимки. Никой не забеляза как три момичета се спуснаха към морето и се изкачиха на една скала сред вълните. Видяха ги в мига, в който те извикаха на приятелите си от брега да ги снимат. В същия миг, в който една силна вълна ги блъсна, дръпна ги от скалата и ги замъкна в дълбокото. Успяха да изтръгнат от смъртоносната ѝ прегръдка две от децата. Третото момиче морето взе със себе си. Дъщерята на доктора.
Какво щяха да кажат на баща ѝ? Който винаги бе намирал начин да пребори болката им – тяхната и на децата им? Днес те връщаха дъщеря му мъртва. Реваха с глас, изплакаха си очите, молеха се да не стигнат обратно, да не се изправят пред очите му.
Но стигнаха и се изправиха – едва стоящи на краката си. С празни погледи, в които пулсираше единствено ужасът от очакваната присъда на неговите думи. Заслужена присъда, знаеха го. И чакаха, примрели, без дъх, като в кошмар, от който не могат да се събудят. А думите му идваха някъде отдалеч. И те не ги разбираха напълно.
– Вие нямате вина, направили сте всичко по силите си. Дъщеря ми бе толкова горда да бъде ваша ученичка, толкова бе щастлива да учи във вашата гимназия – гласът на докторът потрепери и след това продължи – Искам да ви помоля да ѝ простите мъката, която ви причини. Моля ви да ѝ простите болката, която изпитвате сега. Моля ви – гласът на доктора потрепери и настана тишина.
И докато те го прегръщаха, плачейки заедно с него, някъде дълбоко в себе си осъзнаха, че той, който винаги бе облекчавал болката им, намери сили да го направи и сега.