Corruptio, corruptionis

Поемете си дъх, бройте до 10 и го прочетете пак. Дрън-дрън!
Тази седмица започна с новината, че е нанесен нов, тежък и съкрушителен удар върху корупцията. Юмрукът, който се е стоварил върху мордата на този обществен недъг, се нарича Национален съвет по антикорупционни политики и ще бъде оглавен от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Щом се налага създаването на такава влиятелна организация, то изглежда, проблемът с корупцията е огромен. Иначе защо да се създава?
Но как сме разбрали точните размери на корупцията? Да, има организации (ЦИД), които предоставят такава информация, но и тогава въпросът остава – откъде те знаят каква е корупцията? Как я мерят, щом всички участници в корупционната сделка си траят? Това са добри въпроси, но има един още по-добър: защо, след като познават корупцията толкова добре, че чак са я систематизирали, не са докладвали на съответните власти? Или е по-добре да кътаме информацията в папчици, да пишем анализи и на базата на тези анализи държавата да основава Национални съвети по антикорупционни политики, за да може корупцията да премине от едни папчици в други, които после да се обединят в класьори, а когато тези класьори станат достатъчно много, държавата да основе Национален съвет по архивирането на информацията по антикорупционните политики начело с някой пореден директор на водопад. Иначе казано, държавата или си играйка и създава ненужни административни тумори, или има сведения за корупционни престъпления, но кой знае защо, не реагира на тези сведения по адекватен начин. Може би не реагира, защото самоубийството е грях.
А може би реагира съвсем адекватно – като взима в свои ръце борбата срещу себе си и я оставя да потъне в безумни структури и идиотски дейности. Едва ли Националният съвет по антикорупционни политики ще се занимава с инспектори, които се продават за безплатен обяд, с подкупни санитарки или пък с добрите стари катаджии. Националният съвет ще се занимава с подкупничеството по „високите етажи на властта“. Значи, със създаването на този Национален съвет високите етажи признават, че са прогнили от корупция до такава степен, че се налагат извънредни мерки или поне някаква парлама на тази тема. Но от друга страна, щом властниците признават, че са корумпирани, защо не се махнат?
Интересно, догодина по това време какво ще отчете Националният съвет по антикорупционни политики – какви антикорупционни политики ще е изковал, как ще ги е приложил и как от това прилагане ще се е променил корупционният фон. Много ми се ще онзи, който мери корупцията (да речем, Тихомир Безлов), да я премери и тогава, за да видим, аджеба, добре ли е сторило правителството, като е създало тази карнавална структура, или за пореден път е се е опитало да симулира адекватност.
Коя всъщност е истинската корупция? На латински corruptio означава съблазняване, подкуп, извратеност, превратност, суеверие и упадък. Corruptio буквално значи „осакатяване на тялото“ (ruptio corporis). Това, срещу което ще се бори новоучреденият орган, е номиналната корупция. Истинската корупция обаче е самият той. При номиналната корупция си плащаш и си свършваш работата. При другата просто осакатяваш тялото на обществото от обикновен идиотизъм. Обърнахте ли внимание какво точно ще работи Националният съвет по антикорупционни политики? Ще се събира два пъти месечно (поне) на закрити заседания, а обществото ще бъде информирано чрез брифинги. На тези сбирки съветът ще се занимава със следното: „изработване и актуализиране на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията“. Поемете си дъх, бройте до 10 и го прочетете пак. Дрън-дрън!
Към Националния съвет ще има и Граждански съвет (помните ли Гражданския съвет на Реформаторския блок? Има идеи, които не умират), който ще осъществява граждански контрол върху дейността на Националния съвет, тоест върху изработването и актуализирането на проектите на стратегиите, програмите и плановете, и т.н. Вероятно предстои в съвета да се учредят комисии, които да излъчат свои подкомисии, които да съгласуват изработването и актуализирането на проектите на стратегиите, да ги докладват на комисиите, които да координират политиките с органите на Националния съвет. Изобщо, Картаген час по-скоро трябва да бъде разрушен!

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.