Чърчил е подкрепил атомните бомбардировки през 1945 г.

Чърчил е подкрепил атомните бомбардировки през 1945 г.

Разсекретени документи на Националното управление на архивите и регистрите в САЩ показват, че в края на Втората световна война правителството на Великобритания е подкрепило решението на Вашингтон да използва атомно оръжие срещу Япония. Това е станало около един месец преди бомбардировките над Хирошима и Нагазаки.

Представители на Обединеното кралство за изказали одобрението си за тези атаки по време на заседание на Съвместната политическа комисия, състояло с на 4 юли 1945 г. във Вашингтон. Те подкрепили операцията "Tube Alloys", кодовото име на атомните оръжия в рамките на тайната изследователската програма, станала известна по-късно като "Проект Манхатън".

Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки са резултат от военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 година, по време на Втората световна война.

В утрото на 6 август 1945 година, американския бомбардировач B-29 „Енола Гей“  хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy“ . Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба – „Fat Man“, с която е разрушен град Нагасаки.

САЩ, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект. Първоначално проекта бил започнат по инициатива на учени — бежанци от Европа (в това число — Алберт Айнщайн) и американски учени, които се съмняват, че нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба (както по-късно става ясно (Мисия "Алсос")[2], германската програма не е толкова мащабна и напреднала както американската). Проект „Манхатън“, в пика на своето развитие, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 милиарда щатски долара (приблизително 22 млрд. долара в днешни дни), което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски програми в историята.