Г-н Станкушев, трябва ли да напомняме на политиците по-често, че конституцията защитава правото на хората да бъдат информирани, а не да бъдат забавлявани? Как успяхте да осигурите звук от поредната знаменита реплика на премиера – „Показвайте, но не коментирайте!”
Защо? Това учудва ли Ви? Мисля, че специално за новинарския екип на БНТ това е нормална практика. Не ни подценявайте, моля Ви се!
Как обаче да гледаме на тази реплика? Как да я разбираме?
23 години човешката сензорика така се притъпява, че огромна част от аудиторията въобще не си задава този въпрос. Това е диагнозата. Много хора се чудят тези дни, например, как е станало, че фондация „Валя Крушкина“ е наградила точно тези хора, които награди. Почти противоположно на наградите, които да речем „Черноризец храбър” даваше.
Проблемна точка на стандартния зрител и слушател е налаганото усещане, че наградените са едва ли не някакви маргинали, защото не са топ лицата от екрана и не са скандални. Това е втората диагноза. Голямата награда получават хора, които в никакъв случай не биха могли да бъдат причислени към статуквото, към слугинажа в журналистиката. Наградите взеха блогърите Асен Генов и Косъо Павлов – Комитата. Другата интересна награда взе пак блогър – Иван Бедров. Самата изненада от това на кого бяха присъдени наградите издава болестното състояние на социума. Една държава, член на ЕС, която обаче стремително пропада надолу в класациите, във всички класации, които се правят в света от най-авторитетни организации по отношение на свободата на словото. Не е новина, например, че някой българин в Страсбург е спечелил дело за това, че му пречат да говори свободно. Това е ужасното. Не случайно съм сложил във Фейсбук на моя профил снимка на Аристотел и една негова мисъл, която страшно много харесвам: Човешката общност се простира до там, докъдето стига обикновения човешки глас.
Ако, според класациите, българинът е най-нещастен в цяла Европа, какво да кажем за самочувствието на журналистите днес?
Ами те журналистите са българи. Автоцензурата води до материално облагодетелстване.
Кога звънеше телефонът на Бойко Станкушев повече – сега, когато е на ръководна позиция или преди, когато беше журналист и когато го преследваха и съдиха?
Тогава, когато ме съдиха. Това продължи 3 години и 3 месеца. Звъняха нормални, загрижени хора. Тогава, като че ли, бях повече оптимист. Казах си – „Брей, тези хора не се притесняват, че някой може да подслушва тези разговори, в които те правиха техните квалификации на системата, на така нар. преход, на това, че очевидно олигарсите не подбират средства, когато трябва да затворят устата на някого”. Сега съм малко по-песимист. Ако един човек не иска да го натискат, няма как да го натиснат. За щастие, в България сме свидетели на морални победи на колеги. Те работят в периферията и въпреки това – заради куража, заради доблестта, която са проявявали, заради това, че са казвали „не”, са постигали морални победи. Ще се върна години назад – първите създатели на първите частни медии са доминирани от хора, свързани с бившите Специални служби. Говоря и за радио и за телевизия, и т.н. И за печата, разбира се…Лошото е, че България е на едно от първите места по съдени или преследвани журналисти. От друга страна, голяма част от тях успяват, слава Богу, в края на краищата да извадят истината на бял свят. И им свалям шапка.
Ирен Филева е зам.-председател на Сдружение "Журналисти за прозрачно управление"


Be the first to comment