Българите – абонирани за №1 по бедност в ЕС

Българите са най-застрашеният от бедност и социална изолация народ в Европейския съюз, става ясно от данните на европейската статистическата служба Евростат за 2011 година.

Нивото на българските граждани на прага на бедността е 49%, гласи най-новият доклад на Брюксел. На второ и трето място по този показател се нареждат Румъния и Латвия с по 40%, следвани от Литва, Гърция и Унгария със съответно 33% за прибалтийската република и 31% за останалите две държави.

На дъното на класацията се намират Холандия и Швеция с 16% и Чехия с 15%.

Comentator.bg се потруди да намери данните на Евростат отпреди година и да ги сравни с току-що огласените. За да няма неясноти, нека отново повторим: публикуваните на 3 декември данни касаят 2011 година; година по-рано са били обобщени данните за 2010 година. За този период хората на прага на бедността у нас са били 42 %, т.е. със 7 процента по-малко. Иначе Румъния и Латвия отново са били на второ и трето място – Румъния с 41 на сто застрашени от нищета, Латвия – с 38 на сто. В „петорката” все така присъстват Литва и Унгария, а очакваната „новина” е присъствието на Гърция.

И преди година, както и сега, Евростат отбелязва, че близо четвърт от общото население на Европейския съюз е жертва на ниски доходи и социална изолация. Става дума за повече от 115 млн. души, което е ужасяващо голямо число за общност като Европейския съюз, смятана дълго време за територия на благоденствието и добрата социална политика.

Всъщност терминът „в риск от бедност или социално изключване”, означава, че хората влизат в една от следните три категории: в риск от бедност, сериозно материално затруднени или членове на домакинства с много нисък работен интензитет. Намалението на тези групи е един от ключовите приоритети на Брюксел, заложен в стратегията Европа 2020.

Под границата на бедност с общ доход на човек до 214 лв. у нас живеят 1 660 000 домакинства или 21 на сто от българите. Поне това сочат данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на т.г., представени на 23 октомври. И обърнете внимание: над издръжката на живота живеят едва 16 на сто от домакинствата.

Статистиците (пре)изчисляват, че реалната работна заплата у нас е с около 22 на сто по-ниска от тази от 1989 г., докато брутният вътрешен продукт е нарастнал с около 35 на сто. Двайсет и седем на сто от работещите българи (около 650 хил. души) продължават да са ниско платени и са т.нар. работещи бедни.

При огласяването на тези данни председателят на КНСБ Пламен Димитров бе коментирал, че компенсацията на наемния труд у нас продължава да е далеч от тази в другите страни от ЕС, т.е. налице е несправедливо разпределение на дохода в полза на капитала за сметка на труда.  Димитров допълни, че у нас за заплати на наемните работници отиват около 37,2 на сто от брутния вътрешен продукт, докато за ЕС средният процент е близо 50 на сто от БВП.

И още нещо изключително тревожно – децата и хората от третата възраст са изложени на най-голям риск на бедност или социално изключване – поне у нас.

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.