От близо седмица в общественото пространство се завъртя като в сапунен сериал битка за собствеността на една издателска група. Гръцката „Алфа банк” поиска да поеме управлението на „Икономедиа” АД заради просрочен кредит. Оказва се, че дружеството е заложено от джантите на служебните коли до уеб сайтовете на изданията.
От страна на контролираното от бизнесмена Иво Прокопиев дружество веднага изскочиха с опровержения, искове и прочее финансови и юридически аргументи. Сагата около злополучния кредит наистина се заплете като сюжет на турска сапунка.
Разбира се, подобни спорове са нормални за взаимоотношения между две търговски дружества. Този коментар няма за цел да заеме едната или другата страна.
Това, което е притеснително, е че едно от обезпеченията на прословутия заем, всъщност на последния ред се казва… „редакционна политика”. Тоест, редакционната политика на водещи медии се оказва заложена срещу кредит. По същия начин както се залагат бюра, столове, автомобили.
Резонен остава въпросът – какъв е количественият измерител на една редакционна политика? Ако е килограм – може ли да се отреже едно парче около 300 грама откъм бутчето?
Дали обаче тези няколко килограма редакционна политика са в основата на опита за смяна на собствеността на Икономедиа? Нека да погледнем какви биха били мотивите за подобен опит за превземане на Икономедийната крепост?
Хипотеза 1. Вестниците на „Икономедиа”. Седмичник „Капитал” – 1 брой, всекидневник „Капитал дейли” – 1 бр.. „Капитал” навремето беше един от най-четените вестници. За съжаление в последните години се превръща все повече и повече на бледа сянка на себе си. Това се дължи и на конюнктурата на пазара – проблемите не са само в „Капитал”, но и в другите „нормални” седмичници – голяма част от тях все още се издават не поради, а въпреки пазарната ситуация в момента. Малкото останали журналисти седят най-вече заради името на вестника или заради близките си отношения с издателите. Хубавото е, че „Капитал” има една постоянна аудитория, но тя е прекалено недостатъчна, за да бъде той цел номер едно.
Колкото до „Капитал дейли” – неговата функция е единствено да демонстрира, че „Икономедиа” има всекидневник. Като съдържание той е бледо копие на „Дневник”, като графика и оформление – бледо копие на „Пари”. Благодарение на кризата таргет аудиторията на подобен вестник мина от групата на юпитата към групата на тия, които си накупиха бели бусове. И зареждат кварталните магазини на останалата част от таргет групата. Така че и Дейлито едва ли е причина за изкупуването.
Хипотеза 2. Списанията на „Икономедиа”. Списанията на групата не са лоши, като някои от тях си имат лоялни абонати. Като цяло обаче у нас едва ли има голяма база за развитие на подобни профилирани продукти. Дори и да са на печалба, те едва ли са основен фактор за интереса към „Икономедиа”.
Хипотеза 3. Сайтовете на „Икономедиа”. Ето тука вече започва да става топло. Ако някоя част на групата струва повече от кредита, който е взет, са именно сайтовете. Като условно можем да броим capital.bg и dnevnik.bg за един – най-вече заради технологичната им свързаност. Не трябва да се пропуска, че част от „Икономедиа” е и един от другите сериозни сайтове – mediapool. Като цяло сайтовете на групата се посещават от почти 200 хиляди българи дневно.
Големият залък в случая е dnevnik.bg. Не толкова заради новините, колкото заради… потребителите. Защото ако можем да говорим за активно гражданско общество, едно от най-важните места, където то е намерило дом е именно сайта на „Дневник”. Специално темата за официалното изявление на „Икономедиа” надхвърли рекорда от 1000 коментара. И ако зад опита за придобиване на групата стои подобен опит за установяване на контрол върху гражданското общество, става дума за нещо наистина сериозно.
Разбира се, съществува вероятността причината за опита на „Алфа банк” да си е чисто търговска. Ако наистина съществува неизплатено просрочено задължение, е редно мениджърите на финансовата институция да направят всичко възможно да си възстановят парите. Но определено този вариант е малко вероятен.
Така или иначе битката за „Икономедиа” за добро или лошо се превръща в битка за свободното мнение и срещу цензурата в Интернет. И е тотална грешка гражданското общество да бъде залог срещу кредит, както е направено и с редакционната политика. А то е твърде чувствително към външна намеса. И ако надуши нещо гнило – просто ще се премести на по-свободно място.
Be the first to comment