Битката в Африн се ожесточава

Битката в Африн се ожесточава, хиляди бежанци към града, YPG с декларация против Русия

На фона на проваленото преди две седмици кюрдско-турско прекратяване на огъня, командването на «Маслинова клонка» реши ускоряването на бойните действия в Северозападна Сирия. Частите от т.нар. Сирийска свободна армия са вече пред втория град в общината – Джендерес, след превземането на първия – Раджу. Това е предизвикало вълна от десетки хиляди бежанци от околностите на общината към центъра на град Африн. В същото време Турция обяви създаването на нови девет бежански центрове на територията на окръг Едлеб, с капацитет около 200 000 души. Турската страна твърди, че в тях ще бъдат настанени някои от бягащите от бойните действия в Африн. В същото време една от опциите за изтеглянето на бунтовниците от Източна Гута е именно Едлиб /по сценария, който беше реализиран през 2015 г. за Източно Алеппо/.
На този фон въоръжени части, съставени предимно от араби от Ракка и Дейрезор, воюващи в състава на Сирийските демократични сили /СДС/ срещу ИДИЛ, на изток от река Ефрат, наречени «Армия на революционерите» се отправят към Африн. Това предизвиква недоволството на международната коалиция поради намаляването на интензитета на бойните действия срещу ИДИЛ. В края на 2017 г. Владимир Путин и Хайдар Ибади обявиха победата над ИДИЛ. Преди около месец Пентагонът заяви, че терористичната организация контролира около 2% на от територията на Сирия. На 5 март 2018 г. експертите от независимия сирийски Център за изследвания Нурс показаха своя карта, по силата на която ИДИЛ контролира повече от 8% от Сирия.
В светлината на губещо позиции, ръководството на прокюрдските Части за народна защита YPG, основна съставна част на СДС, излезе с официална декларация, отразена във всички кюрдски медии. В нея тя обвинява РФ, че „отваряйки въздушното пространство над Африн, е станала съучастник на инвазията на турската държава“. Интересно е и изречението: „Това съучастничество стана след опитите за изнудване на Частите за народна защита и политическата администрация в Африн за налагане на дневния ред на руската държава, в която няма никаква полза за сирийския народ“. Вероятно с това се цели засилване на противоречията между Москва, от една страна и Дамаск и Техеран от друга. Макар и в една коалиция, те отстояват различни позиции по отношение на турската военна интервенция на чужда територия, каквато е Африн.
Все пак местни източници изясняват, че посредничеството на несъстоялото се преди 10 дни кюрдско-турско споразумение е реализирано от командването в Хмеймим, а именно правителството в Дамаск е реагирало срещу него. Последното е изпратило писмо до Генералния щаб в Москва с „офертата“ на Хмеймим, в което е информирало, че възприема Африн както всяка друга територия в Сирия. Според писмото всеки, които се намира на сирийска територия, без съгласието на на правителството, трябва да предаде тежкото си оръжие. Руското командване в Москва е отстоявало позицията, че „ руската страна, т.е. Хмеймим, е трябвало да съгласува всяко свое действие със сирийските и иранските си партньори“. Вероятно сирийското правителство е било засегнато от факта, че проекто-споразумението /по модела на това в Манбидж – двете воюващи страни остават на место и са разделени от трета страна, в случая т.нар. проправителствени милиции „Народни части“/ е било, първо съгласувано с кюрдите и турците, а едва по-късно с Дамаск и Техеран. Турция даде еднодневна пауза на бойните действия, вероятно в изчакване на резултатите от споразумението. Полеви източници съобщават, че повечето от развяващите националния флаг на САР бойци на т.нар. проправителствени „Народни сили“ дошли от територията, контролирана от правителството, са всъщност кюрдски бойци от контролираните от YPG квартали на Алеппо. Според уговорката тяхното място е заето наистина от правителствени войски. Абдерахман Салму – представител на управляващата в сирийски Кюрдистан коалиция „Движение за демократично общество“ /част от която е и обявената за терористична партия Демократичен съюз PYD, с бивш лидер Салих Муслим/ присъствието на т.нар. „Народните сили“ в Африн е символично. Последният обвинява външни сили за отказа на Дамаск да даде зелена светлина на споразумението, без да ги конкретизира.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.