Бежанците и деветият вал


Бежанци. Групички от 3-4-5 човека на пръсти преминават българо-турската граница. Последица от конфликтите на Арабския полуостров и заплахата за Сирия са непрекъснато прииждащите ручейчета от уплашени и търсещи спасение за себе си и семействата си хора. Към тях се присламчват и най-различни други категории бегълци от родината си, експлоатирайки традиционното човеколюбие и гостолюбие на българите.  Какви точно са влизащите в страната? Това не е ясно, а като че не е и наличен потенциал, позволяващ идентификацията на преминалите.  Всички твърдят че са сирийци, но всъщност сред тях има представители на половин Африка – от Етиопия до Конго.
Как е възможно това
 

непрекъснато дискредитирене на граничната сигурност


Нали бяхме изпълнили всички технически изисквания за Шенгенското пространство? Тук ключовата дума е „технически“! Техниката позволява повишаване на ефективността, но сама по себе си не обезпечава границата. Това няколко пъти ни беше заявено от представители на отделни страни-членки на Шенген. Сега кривицата на човешкия фактор лъсна с пълна сила и то в условията на небивала криза. Министърът на вътрешните работи моли европартньорите за пари за бежанците. Те отговарят с предоставяне на експерти. Това е еднозначна оценка на реалността по границата и обезпечаването на сигурността.
Какво се случва обаче на границата? Мигар граничим със Сирия или Африка? Как тези вече над 1500 души от началото на годината са преминали през Турция? За да се появят на наша територия, очевидно са разработени и действат канали, пресичащи я цялата. Това е невъзможно без сериозно асистиране от турските специални служби. Разбира се, техният интерес е спешно да прехвърлят горещия картоф в чужди ръце, защото една от вероятностите е придвиждането заедно с истинските сирийски бежанци и на кюрди, живеещи в Сирия. Така потенциалната заплаха за терористична дейност се мултиплицира, като добавя към Ал-Кайда и Сивите вълци.
Атентатът в Сарафово от миналата година доказа, че не сме място, където терористичните клетки си почиват (до болка омръзналият речитатив за спящите клетки), а съвсем сериозно, за миг, можем да се превърнем в реално засегнати.
Без да се опитвам да аргументирам тезата за или против извършването на атентата от страна на Хизбулла, започвам да си мисля, че поради някаква особена и може би дълбоко пазена в тайна причина, ставаме привлекателна мишена за световния тероризъм. Допускаме, че Хизбулла е извършител на атентата в Бургас, едновременно твърдейки, че взривът е резултат на високопрофесионален тероризъм. Доказателствата, безкрайно „очевидни“ и дори достъпни в Интернет, показват обаче аматьорски подход. Тогава обикновената логика би трябвало да ни накара да се съмняваме в това допускане.
Всъщност наистина е възможно и отделна подструктура на Хизбулла да е извършителят, а всички приказки за експертизата и професионалния терорист да са закъсняло алиби, нелепо оправдание, на некадърници, които след акта сами си писаха отлична оценка. Обаче нека неизкушеният читател си припомни кои управляваха по това време специалните служби и къде са те днес!
Ето сега, потенциалът за подготовка и осъществяване на терористичен акт нараства – от една страна са налице бежанците, които не се знае откъде идват и с кого са свързани, от друга – напълно деградирала и нереформирана система, подложена няколко години на силна политизация.
Контрабандата не е засегната, продължава с пълна сила както при предното управление, а заявка за повторението на статуквото е запазването на ръководен пост в ГДГП(Главна дирекция „Грагична полиция“) на директора от цветаново време.
Държавният департамент на САЩ (за четвърти или пети път) заключава в годишния си доклад, че страната е под възможния минимум за противодействие на трафика на хора и че освен транзитна, се превръща и в дестинация-донор.
В същото време министърът на вътрешните работи заявява, че в страната няма готовност за предодвратяване на терористичен акт. След безкрайното самомнение и безкритичност на предния екип в сигурността, това поне изглежда честно. За да се започне истинска работа по обезпечаване на гражданската и националната сигурност, е необходимо първо да се направи искрен анализ на възможностите и предпоставките за работа. Така че все пак някакво начало е поставено.
Лошото е, че вече
цялата система за национална сигурност работи при изключителна липса на ресурс
включително и най-вече на време.
Границата е пробито сито. Полицията брани подстъпите към парламента. Престъпността нараства. Оперативната обстановка по криминална линия е отчайваща. Близо хиляда престъпления се извършват на ден, от които не повече от 40% се регистрират, следователно някаква работа се извършва само по тях. Разкриваемостта е около 40% от регистрираната престъпност – сметнете  сами. Съвсем наскоро около 400000 престъпления с неизвестен извършител бяха изоставени поради изтичане на срока. Той, неизвестният – незаловен и неразследван, продължава обаче да жъне на полето на битовата или както някои я наричат „конвенционална“ (питам се с кого е сключена конвенцията?) престъпност.
Очевидно липсата на ресурси трябва да бъде преодоляна съобразно възможностите. Явно трябва да се прибегне до преструктуриране, свързано с рязко намаляване на администрацията, уплътняване на задълженията на оперативния състав и разследващите, икономия на средства и пререзапределянето им според най-критичните проблеми. Разбира се, при заявения недостиг на хора и средства е безумие предложението в проекта за нов закон, служителите на МВР да имат право да работят извън министерството. От една страна това може да доведе до подобно искане сред всички останали държавни служители, от друга – как при липсата на достатъчно полиция за обезпечаване на гражданската сигурност, наличната ще се отдаде на частен бизнес? Има сериозна концептуална грешка в подобен подход.
На фона на ставащото бежанската вълна нараства всекидневно. Ще се справим ли с деветия вал?

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.