Висящи протести

Веднага искам да обявя, че съм от недоволните. У нас има доволни и недоволни. Аз съм, заявявам, от вторите. Което означава, че не искам да живея по начина, по който ме принуждават. Нямам желание да ме управлява сегашният премиер. Защото прескача от партия в партия, и е сигурно, че има връзки с така наречения подземен свят, който у нас е и надземен. И против предишният съм. Писна ми да завися от неустановени като него същества. Нито е бандит като бандитите, нито е ченге като ченгетата, нита е премиер като премиерите. Съвсем разбираемо е. Освен това не смятам, че у нас има добри олигарси, или лоши олигарси. Има само управляващи бандити, които ограбиха държавната собственост. Това което би трябвало да принадлежи на бабите, дядовците и на родителите ни. Изработили са го. Плащали са им мижави заплати, а накрая някакви некадърници заграбиха всичко. Станаха милионери и милиардери. Затова съм привърженик на протестиращите. Привърженик съм, ама най-общо. А не конкретно само на едни протестиращи.
Това означава, че не съм заедно с ченгетата и доносниците, техните сътрудници, както и с още по-гнусните партийни номенклатури, с които управляват и се контролират какво да ограбят сега и какво по-късно. Напротив, много съм против тях. Постоянно се чувствам обременен от присъствието им. Накъдето и да погледна са все те. И в медиите, и в парламента, и навсякъде където се раздават пари. Всъщност първо са там. Няма отърваване, разбра се. И се чудя как е възможно да се спасим от тях.
Понякога ми се иска да ги натоварим на космически кораб. И да ги изпратим да търсят живот на Марс или Венера. Това могат да го направят братушките или американците. Винаги летим с чужди космически кораби. Нека там да крадат и да правят каквото им се прави. Тук от тях никой няма нужда. Не ги ли изпратят на друга планета приисква ми се да ги опаковам като колети. И получателите да са техните западни ментори, с които влязоха в съдружие през годините. Да си ги имат около тях, да общуват лице в лице, и да се чудят откъде им е дошло до главата. Не ги осъдихте по никакъв реален начин за престъпленията им, а започнахте да правят с тях съвместни фирми. И да приемате децата им да учат и да стават шпиони, както преди учеха и ставаха шпиони в братската Рус.     
 В най-общи линии положението е такова. Ще протестирам заедно със студентите. Но не искам никой да използва недоволството, или възмущението ми, в своя полза. Като си помисля, че от едната страна са едните акули, приготвили се отново да ме налапат, а от другата акулите са дори с по-остри зъби. Общото е, че никоя от въпросните акули не мисли доброто нито на мен, нито на някого друг. Или на страната като цяло. Акулите мислят единствено на себе си. Подготвили са за закриване, и нас, и държавата. Сега се опитват да измъкнат каквото още може да се измъкне.
Накрая ще зарежат и нас, и територията, която обитаваме, като ограбен от пирати кораб. Само скелета му ще остане да стърчи над водата. Може да се окаже за добро. Щом ги няма, ще можем парче по парче да се възстановим. Но това  само за в краен случай. Сега по-важно е да изразя пълното си несъгласие с всичко, което се случваше и продължава да се случва в страната. И с хората, които се опитват да ни управляват, а единственото им желание е да си въртят тъпанарските далавери. Писна ми от политици-далаверджии. Писна ми и от политици-бандити. И от политици- ченгета-бандите. И от всякакви други изроди, които все напират, замирише ли им на власт и пари. Вече знам, че са неизлечимо болни. Отдавна трябваше да ги поставим под карантина. Не ги искаме. Защото не са нормални хора. Не само са болни, необратимо са изродени.
 Ако попитате защо още не съм при протестиращите студенти, лесно ще отговоря. Имам опасения. Предполагам се разбра. И да отида в Университета няма да се присъединя към групата да ям от волно пожертваните саламите, пици и плодове.  Не си въобразявайте, че подкрепям малоумниците изпратени да контра-протестират. Ясни са ми както едните, така и другите. Няма да ставам един от тях. Ненавиждам да ме манипулират. Някакви отново се готвят да използват за лична облага всеобщото недоволство. Затова съм открил собствен начин за протест. И за окупиране на Университета. Нося алпинистко въже. И ще се спусна по него от втория етаж. Няма символ в етажа. Просто съм го избрал.
Закачам горния край на въжето за парното в коридора и завързвам себе си в долния. После увисвам. Моят символичен акт. Висящ протест. Така по-трудно ще ме използват, струва ми се. Защото ще вися. Различен и отделен от останали. Понякога ще надавам викове на възмущение, за да напомням причината на моето висене. И ако видите, че и от другите прозорци на Университета са увиснали други като мене, означава, че не само аз одобрявам тази сравнително по-чиста и по-независима форма на протестиране. Недоволен съм както от начина ни на живот, така и от нахалниците, които постоянно се бият кой да върти държавното кормило. Не водят кораба на никъде. Само го въртят в кръг. Това могат.
Разбра се, че не само са алчни и порочни, а и некадърни. И когато след време не само от прозорците на Софийския и другите университети, а от всички прозорци в републиката увиснат такива като мене, всичко ще бъде различно. Никой няма да ни използва. Всеки ще виси сам за себе си. И дори да общува с висящите наблизо, всичко ще се вижда, ще има не само прозрачност, а направо отлична видимост. По-лесно е взаимно да се контролираме, започнат ли да се образуват някакви сдружавания. Например Партията на висящите.  И така нататък. Тогава всички, които не искаме да използват недоволството ни, за да продължат да крадат и правят далавери едни и същи престъпници, ще разклатим въжетата, на които висим. И съм сигурен, че ще се усети от цялата държава. И тя ще се заклати, толкова силно, че от нея ще започнат да изпадат даже и тези, седнали като за винаги в управленските кресла. Това е. Увисвам.