Спаска Гацева. За ценителите на поетичното тя е име. Това, че издава нова книга, е културно събитие в днешната бедна поетична нива. Не се наемам да правя анализи на стиховете в книгата й „Рецитал“. Не защото не бих се справила, а защото не считам това за важно. Радва ме фактът, че зад издаването на „Рецитал“ стоят Плевенската община, Дружествата на писателите и на журналистите в Плевен. Те определено са длъжници на Спаска Гацева. Както и изобщо на всички свои поети. Но това е друга тема.
Важното е, че Спаска пише. Колко от днешните поети пишат? Колко от тях издават книги?
В безкрайната говорилня на социалната мрежа, Спаска има ясен глас. Тя не е човек, който пилее думите. Защото е човек на Словото. А то изисква отговорност. Стига да можеш да я носиш. Спаска може.
Спаска Гацева, Спаска, Спасето. За мен всичко, свързано с нея е твърде лично. Преди близо 30 години живеехме в друго време. Бях 15-16-годишна, когато съдбата ме срещна със Спаска. Тогава не съм се чувствала угнетена от времето. Но срещата със Спаска ми подейства като пробуждане. Започнах да гледам с други очи. Да си задавам въпроси, които преди не са ми идвали на ум.
Срещата със Спаска е като ощипване. Тя любезно ще строши розовите ти очила и в същото време ще те издигне да седнеш до Господ. Защото всяко човешко същество е родено с това право. Но малцина са тези, които могат да те накарат да го почувстваш.


Be the first to comment