С края на 2016 г. идва и времето за годишни награди. Справедливо е Златният скункс за цялостно творчество да отиде при Висшия съдебен съвет (ВСС) заради шоуто с аферата “Яневагейт”. На очакванията към висшите магистрати за проверки и справедливост, те отговориха с нескопосан индийски мюзикъл с комичен финал.
И тази седмица ВСС отказа да се занимава с аферата “Яневагейт” – поредното, но изключително силно свидетелство за зависимостите между изпълнителната власт и „независимата“ съдебна система. Нищо, че с „Яневагейт“ в момента се занимават европейските прокурори, които дойдоха да проверят на място как работят българските им колеги.
Близо година в медиите текат като пълноводна река разговори между бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, съдийката Румяна Ченалова, наречена “гнила ябълка” от бившия френски посланик и адвокат Момчил Мондешки. От диалозите на тримата става ясно как се управлява системата, която трябва да гарантира върховенството на закона в страната. В разговорите изплуваха имената на главния прокурор, на шефа на Върховния административен съд, на няколко от членовете на съвета. Един от тях – представляващият ВСС Димитър Узунов, е наричан “човека на Бойко”, а шефът на етичната комисия Ясен Тодоров – “оправното момче” в съвета.
Вместо да разследва твърденията на “двете каки”, както премиерът Борисов презрително определи Янева и Ченалова в началото на скандала, прокуратурата дори не си направи труда да провери фактите, изнесени в тези разговори. Цяла година не намери време да извика адвокат Момчил Мондешки, за да го попита имало ли е такива разговори или не. Нищо, че Румяна Ченалова потвърди за тях, а Владимира Янева не ги отрече с обяснението, че не може да си спомни. А на самия Мондешки (или на кукловодите зад него) му беше нужна цяла година, за да измисли потресаваща версия на случилото се – че компроматите от записите били измислици, с които тримата участници искали… да пртискат висши съдии и като презастраховка. Желязна логика.
С това въпросът със скандалните записи според сценаристите на финалната сцена от “Яневагейт” вероятно трябваше да приключи зрелищно. Мондешки да бъде наказан, но не много, двете съдийки да бъдат разобличени като измамнички, намесените в разговорите магистрати и политици да излязат в бяло, а тези, които искаха проверки, да бъдат опозорени. Почти като лош римейк на случая с изтеклите записи през 2013 година между премиера Бойко Борисов, главния прокурор на София Николай Кокинов и министъра на земеделието Мирослав Найденов. От тях ставаше ясно, че тримата обсъждат досъдебното производство срещу Найденов. Участващите в разговора се чудеха защо прокуратурата се е заела с бившия земеделски министър (да припомним знаменитата реплика на Кокинов към Борисов „Ти си го избра“ по повод на главния прокурор Сотир Цацаров), както и кои са свидетелите срещу Найденов. На един от записите се чува как премиерът води телефонен разговор, в който обсъжда хода на разследването. След скандала го отнесе единствено Кокинов, който си подаде оставката.
Оценката за работата на прокуратурата по аферата “Яневагейт” ще стане яснапрез декември. Тогава европейските обвинители ще кажат в доклад дали прокуратурата се справя, както твърди тя или са необходими промени, за да настигнем поне Румъния, където няма притеснения действащи министри, премиер, прокурори и пр. да бъдат разследвани.
Добрата новина е, че шоуто на този Висш съдебен съвет приключва към март. По новите правила тогава трябва да започнат процедурите за избор на ново правителство на съдебната власт, което е ключово за кариерното развитие на магистратите и от което зависи дали ще дава път на грамотните и почтените или на „оправните“. Лошата е, че политическата класа не излъчва сигнали за кардинална промяна, която поне да разклати сериозно, ако не да разруши статуквото.
А то е, да повторим – член на ВСС праща съобщения на премиера за хода на взимане на решенията в „правителството“ на независимата съдебна власт. Същият висш магистрат е обвинен в склоняване към лъжесвидетелстване на свой колега. Той, както и други негови колеги във ВСС, са готови да лъжат и провалят европейски проекти, само за да отмъстят на колегите си заради изразени позиции, с които не съгласни.
Истината е, че няма реални основания за големи очаквания от следващия Висш съдебен съвет. Политическата квота отново ще бъде значителна, след като парламентът „фризира“ съдебната реформа. Тоест отново ще има послушни на политиците магистрати и реална възможност да се повтори ситуацията със сегашния ВСС. А обещанията в обратна посока, които валят в момента, са единствено в графата „предизборни“. Как иначе да се определи внезапното желание за промени в Конституцията в посока намаляване на парламентарната квота във ВСС, избликнало в кандидат-президента на ГЕРБ Цецка Цачева 2 дни след загубата й на първи тур и 5 дни преди балотажа? Само преди няколко месеца като председател на парламента Цачева игнорира предложенията на неправителствената организация “Правосъдие за всеки” за реформа на съдебната система, които бяха в същата посока.
Остава отново да се надяваме на най-новия европейски мониторинг, който има шанс да се разшири и освен надзор над работата на прокуратурата, да обхване и тази на Висшия съдебен съвет. Но ако погледнем резултатите от общия мониторинг на правосъдната система у нас, който Брюксел упражнява от 2007 г. насам, няма как надеждите да са големи. Освен ако надзорът не се втвърди.
Къде си бай Пиночете….