Депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов е внесъл в деловодството на Народното събрание проект за допълнение и изменение на Закона за обществените поръчки. Михайлов предлага да се създаде нов член 44а, чийто параграф едно има  следното съдържание:

„Когато е възложена обществена поръчка за строителство и то се извършва на етапи, плащането на всеки приключил етап се извършва само след като изпълнителят предостави на възложителя доказателства за извършени пълни разплащания на предходния етап с всички подизпълнители”.

Основната цел, която си поставям с този законопроект е да се предотвратят фалитите на местни подизпълнители в строителния сектор, предизвикани от умишлено неизплащане на дължими суми за извършени строително-монтажни работи, пише в мотивите си Михаил Михайлов. Депутатът допълва, че по правило това са малки и средни предприятия, които най-често са подложени на сериозния риск от незаплащане на извършените дейности от основните изпълнители на обществени поръчки за строителство, както местни така и чуждестранни. Според Михайлов проблемът се задълбочава особено при чуждестранните изпълнители, които след приключване на инвестиционния процес се изтеглят от България и съдебното им преследване за дължими суми става трудно и скъпо, което не е по силите на повечето малки подизпълнители.

Законопроектът се отнася само за обществените поръчки за строителство. В този сектор инвестиционният процес може и най-често протича на етапи и в него участват подизпълнители, независимо дали участието им е декларирано от изпълнителия като елемент от процедурата за възлагане на обществената поръчка. Подизпълнителите са по правило местни лица, които за разлика от спечелилите обществената поръчка не са достатъчно защитени срещу неизпълнение на своите договори.

За да се избегнат спекулации и нереални възражение от страна на основните изпълнители към подизпълнителите, Михаил Михайлов предлага в закона да се запише, че изпълнителят няма право да предявява възражения към подизпълнителрите, когато те са изпълнили възложената работа качествено и в срок, както и когато възложителят не е отправил подобни възражения.

Депутатът Михаил Михайлов смята, че ако предлаганите законови норми се прилагат последователно може да се очаква оживление сред малкия строителен бизнес както и предпазване на значителен брой предприятия от фалит, предизвикан от недобросъвестни изпълнители на обществени поръчки и запазване на работните места в тези предприятия. Промени в закона биха имали и позитивен ефект върху приходите в бюджета поради допълнително стимулираните финансови обороти в инвестиционния процес, прогнозира Михаил Михайлов.

Практиката в България предлага множество примери за ситуации в които спечелилите дадена обществена поръчка в строителството не плащат навреме на фирмите-подизпълнители.

На 31 октомври близо 50 фирми, които с техника и работници изграждат магистралите „Марица" и „Тракия" спряха работа, тъй като не са получили около 5 млн. лв. Месеци наред не са им били изплащани фактурираните средства, твърдяха ощетените. Те бяха категорични, че ще сезират и европейските институции, ако не получат парите си.

В средата на ноември адвокат Марин Божков обяви пред Нова телевизия, че неплащането на подизпълнителите е типичен пример за източване на европейските пари за инфраструктура. Юристът да де пример с немско-турският консорциум „Хейткамп Мас” , който печели преди години обществена поръчка за изграждане на пречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград. После консорциумът наема няколко големи български строителни фирми като подизпълнители. В случая 75% от парите са от Европейският съюз, 15 на сто от Европейската банка и 10% от българския държавен бюджет.

Обектите са завършени през 2011 г. Министерството на околната среда и водите е изплатило парите на консорциума, пречиствателните станции са открити лично от премиера Бойко Борисов, но и до днес българските подизпълнители са получили една единствена авансова вноска, твърди Марин Божков.

Депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов е внесъл в деловодството на Народното събрание проект за допълнение и изменение на Закона за обществените поръчки. Михайлов предлага да се създаде нов член 44а, чийто параграф едно има  следното съдържание:

„Когато е възложена обществена поръчка за строителство и то се извършва на етапи, плащането на всеки приключил етап се извършва само след като изпълнителят предостави на възложителя доказателства за извършени пълни разплащания на предходния етап с всички подизпълнители”.

Основната цел, която си поставям с този законопроект е да се предотвратят фалитите на местни подизпълнители в строителния сектор, предизвикани от умишлено неизплащане на дължими суми за извършени строително-монтажни работи, пише в мотивите си Михаил Михайлов. Депутатът допълва, че по правило това са малки и средни предприятия, които най-често са подложени на сериозния риск от незаплащане на извършените дейности от основните изпълнители на обществени поръчки за строителство, както местни така и чуждестранни. Според Михайлов проблемът се задълбочава особено при чуждестранните изпълнители, които след приключване на инвестиционния процес се изтеглят от България и съдебното им преследване за дължими суми става трудно и скъпо, което не е по силите на повечето малки подизпълнители.

Законопроектът се отнася само за обществените поръчки за строителство. В този сектор инвестиционният процес може и най-често протича на етапи и в него участват подизпълнители, независимо дали участието им е декларирано от изпълнителия като елемент от процедурата за възлагане на обществената поръчка. Подизпълнителите са по правило местни лица, които за разлика от спечелилите обществената поръчка не са достатъчно защитени срещу неизпълнение на своите договори.

За да се избегнат спекулации и нереални възражение от страна на основните изпълнители към подизпълнителите, Михаил Михайлов предлага в закона да се запише, че изпълнителят няма право да предявява възражения към подизпълнителрите, когато те са изпълнили възложената работа качествено и в срок, както и когато възложителят не е отправил подобни възражения.

Депутатът Михаил Михайлов смята, че ако предлаганите законови норми се прилагат последователно може да се очаква оживление сред малкия строителен бизнес както и предпазване на значителен брой предприятия от фалит, предизвикан от недобросъвестни изпълнители на обществени поръчки и запазване на работните места в тези предприятия. Промени в закона биха имали и позитивен ефект върху приходите в бюджета поради допълнително стимулираните финансови обороти в инвестиционния процес, прогнозира Михаил Михайлов.

Практиката в България предлага множество примери за ситуации в които спечелилите дадена обществена поръчка в строителството не плащат навреме на фирмите-подизпълнители.

На 31 октомври близо 50 фирми, които с техника и работници изграждат магистралите „Марица" и „Тракия" спряха работа, тъй като не са получили около 5 млн. лв. Месеци наред не са им били изплащани фактурираните средства, твърдяха ощетените. Те бяха категорични, че ще сезират и европейските институции, ако не получат парите си.

В средата на ноември адвокат Марин Божков обяви пред Нова телевизия, че неплащането на подизпълнителите е типичен пример за източване на европейските пари за инфраструктура. Юристът да де пример с немско-турският консорциум „Хейткамп Мас” , който печели преди години обществена поръчка за изграждане на пречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград. После консорциумът наема няколко големи български строителни фирми като подизпълнители. В случая 75% от парите са от Европейският съюз, 15 на сто от Европейската банка и 10% от българския държавен бюджет.

Обектите са завършени през 2011 г. Министерството на околната среда и водите е изплатило парите на консорциума, пречиствателните станции са открити лично от премиера Бойко Борисов, но и до днес българските подизпълнители са получили една единствена авансова вноска, твърди адвокат Марин Божков.