Отиде си големият Никола Анастасов

Известният български актьор Никола Анастасов е починал след продължително и тежко боледуване в понеделник вечерта – 8 август, на 84-годишна възраст, съобщи синът му пред БНР. Поклонението ще е на 12 август в Сатиричния театър от 10.00 до 13.00 ч., на чиято сцена Анастасовигра 59 години от живота си.

Анастасов е известен като Кольо Усмивката. Комендиантът  е роден на 22 април 1932 г. Той завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов в тогавашния ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Преди да влезе в театралната академия мечтае да стане хидроинженер и да строи язовири, но съдбата му отрежда друго. Явява се  на изпит във ВИТИЗ и печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост. Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, и да покорява сърцата, но това така и не се случва, а блесва талантът му в комедийните роли.

Актьорската си кариера започва в театъра във Враца (1955 – 1956), а после продължава за една година във варненския театър. В столицата той участва в постановки в Сатиричния театър, където обаче след три години работа му казали, че от него комедиант няма да излезе.

Никола Анастасов става национално известен с участието си в множество известни български филми – “Пагоните на дявола”, сериала “На всеки километър”, “Неочаквана ваканция” и “Астронавтите”. В “Тримата от запаса” се среща с друг обичан от българите комедиант Георги Парцалев, с когото стават много добри приятели.

Анастасов играе и първия цветен телевизионен сериал “Нако, Дако и Цако”.

Един от най-запомнящите се образи на Анастасов бе на Димитраки в популярния телевизионен театър “Криворазбраната цивилизация” (1974) по пиесата на Добри Войников.

Емблематични са ролите му в спектаклите “Сако от велур”, “Римска баня”, “Суматоха”, “Сватба” “Щръклица”, “Рейс”, “Новото пристанище”, “Вражалец”, “Кошница”, “Убийство в експреса”, “Лека форма на тежка депресия” и др.
Последния си рожден ден посрещна  на сцената на Сатиричния театър в спектакъла “Лека форма на тежка депресия” по текстове на Стратиев. Тогава той се обърна към публиката с думите: “Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!”