Днес се навършват 72 години от разстрела на големия ни поет и революционер Никола Вапцаров.
Вапцаров е удостоен посмъртно със Световната награда за мир – избран измежду десетки предложения от десетки страни. Луи Арагон, който го предлага за нея, пише в мотивите си , че му я присъжда с гордост. През 1942 г. е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата. Разстрелян e от тогавашните български власти на гарнизонното стрелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Поезията на Вапцаров е преведена на 52 езика, между които – всички европейски езици, японски и китайски.
” ” ”
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Ето такива заблудени си даваха живота. После евреите ги нарекоха, терористи, а ремсистките глупави чампари. Себе си, чифутите се нарекоха оператори и агенти. В резултат от горното 70 години ядът, крадат все едни и същи семейства.