Балчо Балчев: Колко българи още трябва да изгорят?

България протестира. Сега ли започва преходът у нас?

Щом гражданите ясно виждат "играчите на подмяната", за мен преходът – като край на политическата лъжа и лицемерие – е вече завършен. Надявам се, че идва времето на достойните за политическа и обществена дейност хора. Икономическият напредък ще бъде следствие от обществения катарзис, който днес страната ни изживява. Силно съм склонен да вярвам, че "старите номера" вече няма да вървят пред народа. Защото днес "поколението на прехода" оглавява уличните протести.

Трима българи се замозапалиха в рамките само на една седмица. За какво е знак този краен акт?

 Българинът явно е безкрайно търпелив. Но когато поминъкът и достойнството на мнозинството са нагло отнети, някои хора реагират радикално. Предпочитат да се превърнат в жива факла – като част от една зловеща аритметика: Колко българи трябва да изгорят, за да се събудят останалите от политическото робство, което сами са си наложили?

Протестиращите искат промяна на политическия модел. Има ли обаче опасност на предсрочните избори отново старите партии да влязат в парламента и ако това се случи, ще продължат ли протестите?

Политическата ни класа се изроди в каста, затова протестиращите не искат повече партиите на прехода да участват в политическия живот. Думата "партия" се превърна в мръсна дума и хората търсят спасително решение в мажоритарния модел. Това означава, че е назрял моментът да се легитимира по нов начин политическото представителство в страната.

Какви са пътищата за промяна на сегашното политическо статукво?

Един изпитан път е свободата на сдружаване на труд и капитали. Кооперациите, кооперативните и популярни банки, взаимоспомагателните каси и дружества не са нещо ново за икономическата история на България. Дори повече – точно такъв тип производствени, финансови и социални организации са сплотявали обществото ни и са помагали на България да се съвземе след ударите на две национални катастрофи. Днес обаче битува отрицателно отношение към тези форми на колективно предприемачество и те се представят пред българското общество като остатъци от несполучливия проект на социализма и на тоталитарната държава. Според мен някои среди от бързо възникналия след приватизацията финансов частен капитал съзнателно спекулират и лансират подобни тези, а техните богати лобита успяват да влияят и върху всички правителства досега. Кооперативизмът не е ретроградна мръсна дума и не започва от 09. 09. 1994 г. По-скоро тогава се приключва с истинската му същност. Още през 2009 г. ЕС прие Резолюция за социална икономика, в която всички тези въпроси се разглеждат като "като трети стълб" в икономическото развитие. Истината е, че популярните и кооперативни банки в Европа поддържат ниския лихвен процент там. Има ли България подходящо законодателство, стимулиращо кооперациите, взаимоспомагателните каси и кооперативните банки? За съжаление – не. Нито една правителство досега, нито ляво, нито дясно, не се е опитало да направи нещо в тази посока. Затова хората не вярват на политиците на прехода. Новобогаташи днес колкото щеш, но няма нито една популярна или кооперативна банка. Ал. 3 от член 36 от Закона за кооперациите стои празна от съдържание. А тя гласи: “Кооперацията по решение на общото събрание и с решение на Българската народна банка при условия и по ред, уредени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност.” Такъв специален закон и до днес няма.
 

Протестиращите искат ВНС и нова Конституция. Как трябва да изглежда основният закон в държавата?

Конституцията ни, основният закон на страната, се нуждае от сериозни промени, което всъщност означава необходимост от нова Конституция. Принципът на разделение на властите практически не функционира у нас, понеже в сегашната Конституция от 1991 г. е записано, че правителството води вътрешната и външната политика на страната. Това в условията на досегашната политическа практика обезмисля основната законотворческа дейност на Народното събрание, защото законите се пишат от управляващите в Министерски съвет, а депутатите от мнозинството само натискат копчето за гласуване. Нека не забравяме, че Румъния проведе референдум за нова конституция още през 2003 г. Освен промените, които ЕС ни налага, свързани основно с функционирането на правосъдната ни система и реалното разделение на властите, обект на широка обществена дискусия следва да бъдат и следните предложения за ясно разписани конституционни текстове: конституционно определение на социално-икономическите права на гражданите, разширяване на политическото представителство и свободата на сдружаване, делегиране на права на регионите, включващи финансова децентрализация и реално самоуправление на общините, засилване на пряката демокрация чрез възможност за провеждане на национални и местни референдуми, промени в избирателната система и създаването на нов избирателен закон, пресичащ възможността за купуване на гласове, етнически вот и други изборни нарушения, засилване на парламентарния и обществен контрол върху членовете на правителството, позволяващ тяхното отзоваване, въвеждане на индивидуалната конституционна жалба като достъпно и ефикасно средство за защита на българските граждани срещу закони, противоречащи на конституцията.

 На дневен ред стои и въпросът за участието на гражданите в управлението. Как може да се осъществи това?

Изследванията на граждански организации сочат, че днес 80% от гражданите не вярват на държавната власт и на сегашната партийна система, която възпроизвежда властта. 48% от българите не откриват и не разпознават сред стотиците политически партии нито една, която да изразява интересите им. Гражданските организации настойчиво наблягат на факта, че по принцип партийната система е само елемент от политическата система, а не самата система, и че демокрацията е несъвместима с налагането на партиен монопол. Те определят сегашната партийна система като ретроградна, защото тя развращава обществото чрез привилегированост и недосегаемост. Така се опорочава народовластието, нарушава се обществения договор и се създава реална криза на политическото представителство. Законът за политическите партии трябва да се базира на основата на нов Закон за политическото представителство. В развитите страни отдавна политическите решения не са само партийни, а сбор и консенсус от становищата и решенията на политически организации, синдикати, браншови съюзи, културни и духовни общности.

Възможно ли е при сега действащата политическа система в страната гражданите реално да участват в управлението?

 Не. Нужна е промяна на модела. Структурите на гражданското общество, браншовите, съсловните и професионални съюзи, синдикатите, духовенството, академичните и културни общности следва чрез издигане на кандидати на мажоритарен принцип реално да участват в управлението на страната чрез институирането на нов тип двукамарен парламент, състоящ се от камара на политическите партии / съобразно нов закон за политическите партии, базиран на основата на нов Закон за политическото представителство/ и камара на професионалните съсловия, гражданските организации и регионите. По този начин социално значимите и отговорни съсловия на гражданското общество ще могат пряко да делегират обществени личности, доказани специалисти и професионалисти в парламентарната дейност, а не чрез предлагането на партийни квоти, както е досега. На страната ни е нужен качествено нов политически модел, който пълноценно да съчетае националните ни обществени традиции с ценностите на европейската общност. Само така ще успеем да изградим модерна и демократична европейска България.

Балчо Балчев е роден на 15 декември1961 г. в Ямбол. Завършва висшето си образование в СУ „Климент Охридски” – специалности: българска филология и френски език. През същата година издава и първата си поетична книга „Пролетни разпятия”, наградена с приза „Владимир Башев” за най-добър студентски ръкопис на поетична книга. През 1988-89 г. специализира унгарски език в Будапеща по покана на Унгарския съюз на писателите. През следващите години се занимава активно с политическа дейност и възстановява БЗНС – Никола Петков и Земеделски младежки съюз – Никола Петков, чийто главен секретар е до 1994 г. В продължение на 14 г. до 2011 г. е главен редактор на в-к „Народно земеделско знаме-21 век”. През 1996 г. издава втората си поетична книга „Завладяване на Родината”. Негови творби са публикувани в литературния периодичен печат, излъчвани са по националното радио и телевизия. Превеждал и редактирал е за различни издателства книги от френски и английски автори. От 2007 г. е член на Съюза на българските писатели. Участва със свои текстове в музикалния проект „Лека нощ, Алис” на Петър Вълков и Кирил Янев от група „Балканджи”. Пред завършване е рок албума по негови стихове с работно заглавие „Рок епопея на незабравимите”, в който са включени емблематични произведения като „Баладично писмо”, „Господнята молитва на дякон Игнатий”, „Кочо”, „Самоубийството на Ангел Кънчев” и др. Рок албумът е идеен проект на Андриан Георгиев, Никола Дончев и Съби Събев. През 2011 г. чества творчески юбилей под наслов: „ 50 години Балчо Балчев – Въпреки всичко!” като преиздава „Завладяване на Родината” /второ допълнено издание/ и издава третата си поетична книга „Диворастяща любов”. В процес на подготовка са сборник с разкази: „Десет лоши разказа”, първа част от романа „Червена точка. Черна точка.” и авторско музикално CD по негови текстове.

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.