Здравейте,
послевой, така ми се натрапи тази дума. Познатата дума е послеслов. Онова, което се добавя, за да се приближиш максимално до мисълта. Поводът за послевой е 2 юни. Онова, което мислиш след воя на сирените, за да се приближиш до смисъла. За една минута извървявам пътя от Калофер през Браила, Козлодуй и към Врачанския балкан. Връх Вола. Където Ботев намира смъртта си, докато търси свободата. Сирените спират и си мисля – под вола теле. Цинично е. Че си мисля това. За по кратък изказ не се сетих. Христо Ботев – поет и революционер. Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен… Оле, оле, оле-оле-оле, Ботев – прасе, Левски – свине! Пак е цинично! Защо нашите герои умират преди целта? Далеч преди целта! Националните, де! Иначе ежедневните ни герои в повечето случаи са мъртвородени… или, ако са живородни, то умъртвяваме делото им… Цинично и черногледо, ама ежедневие! Докато някой спасява нещо, други трима погубват друго. За първото пише тук-таме, за второто навсякъде! И на тебе ти се допогубва! Така де, аз да не съм по-долу! Това е най-цинично! Ама, няма накъде – нали си общество, демократично, повлияваш се! И да се ощипеш – нищо не усещаш, целия си посинен от словесната дандания. Какво да се прави? Не съм чел тази книга, но мисля, че вече е направено. И то лошо! Да му се чудиш на живота как се промъква през лошотията! Сега ми хрумна – воя на сирените е и малко вълчи, на Ботев единака! Ама не може сам да я свърши тази работа. Никой няма такъв врат! Нищо, че имаме поговорка, тя оправдава само нашата народна мъдрост. Па, може в нея да е скрита и мисълта за моето, с главно М. Другото – псета го яли, пак народна мъдрост… е, не е много красива май! Може и да греша.
P.S. Исках да напиша друго, но горното го измести!
До скоро.
P.S. Извинете, аз забравих на кого щях да пиша, ако ви харесва – го четете.
Пак P.S. Сетих се – на себе си!
Много точно казано!