Няма милост за живите, лек им избор!

Представете си следната пасторална картина, почти като в първата глава на „Под игото”.

Тая прохладна октомврийски вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.

Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, в къщата на чорбаджията, която бе построена на баира между фабриката му за утилизация на боеприпаси и армейските складове, където се съхраняваха няколко милиона противопехотни мини на Христова възраст.

Фенерът светеше, окачен на тела на една асма, която приятелски надвисваше миризливите си гроздове над главите на челядта.

Встрани, в полутъмното слугата – сополив циганин от близкото село – бъхтеше с ръждива тесла една противопехотна мина, мъчейки се да отдели взривателя от тялото с експлозива. Работа за левче… Момчето хвърлаше по едно око към господарската трапеза, щото нямаше как да чуе, ако го повикат да принесе още вино.

Чорбаджията хвърляше от час на час добродушни погледи на фамилията си и от време на време се провикваши:
— Пешо, налей паницата пак!

Слугата оставяше теслата и мината настрани, отиваше при герана, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
— Пийте бре, маскари!

По некое време се чу дълбок и страшен тътен, земята се разтресе, небето почервеня и слугата възкликна:
– Опа-а, некой братчед пак стана на заря…

Да прощава бай Вазов, но надали има по-подходяща сцена за илюстрация на идиличната простащина, пасторалната алчност и феодалното безхаберие, възцарили се в републиканския ни султанат.

Ако не сте забравили, завчера 15 работници от барутната манифактура на „чорбаджи Марко” станаха на заря час-два след като един от тях бъхтеше противопехотна мина с метален чук. Нарича се утилизация и се плаща на мина по левче, а за месец – цели 240… И между другото, този ден синът на собственика, който е и директор на гръмналата фабрика, е бил там за да надзирава дали е възможна норма от 140 мини на човек за ден.

Възможна е тази норма, то се видя!

По това време чорбаджията – жив професор и едър капиталист – учеше на занаят, както и на ум и разум питомците си във Висшата школа за подготовка на персонал за взривни работи.

Нищо лошо – само обикновен цинизъм! Как иначе да наречем ситуация, в която експерт по “Техника и технология на взривните работи” и председател на „Сдружение на Взривните Инженери в България” държи фабрика за експлозиви, в която неуки работници блъскат гръцки мини с български чукове за по 240 лева на месец.

И всичко това под благосклонния поглед на държава, в която едни институции (лошите) на два пъти отнемат лиценза на професорската фирма, но съдът (добрите) му го връща. След което същите или други институции (лошите) намират 11 280 противопехотни мини, складирани в котелното помещение на фабриката и не само предписват, но и констатират ден по-късно преместването им – няма значение къде и дали – защото всичко това вече стана на заря…

Нищо лошо – парите не миришат! Поради което в армейските складове на безпаричната ни армия се съхраняват милиони боеприпаси с изтекъл срок на годност – т.е. със склонност към самовзривяване – собственост на родни фирми, вкл. и на фирмата на професора. Чуждите държави се чудят как да се отърват от опасните боеприпаси, а нашите фирми директно подбиват офертите на онези държави, където се утилизира с автоматични линии и без ръчен труд.

Щото у нас трудът е евтин! Почти толкова евтин, колкото човешкия живот, нали? Гладът прави хората камикадзета, понеже битието определя съзнанието…

Прав е Маркс! Битието определя съзнанието…

Нищо неразбираемо – мръсните пари хранят политиците! Казват го хора от кухнята на политиката, бивши шефове на служби за сигурност, хора, чиято чест и доблест не се измерват със сребърници…

„Става въпрос за един черен бизнес, за едни мръсни пари”, казва ген. Кирил Войнов, бивш директор на „Пожарна безопасност и защита на населението“. Пенсионираният „Мъж на годината” с горчивина констатира, че институциите са пълни с послушници. Нещо като мъжа с чука и мината, но на друго ниво…

„Голяма част от политиците захранват предизборните си кампании с тези мръсни пари”, твърди Тодор Воденов от синдикат „Отбрана”. Той намира за твърде мека констатацията, че дива алчност е причина за трагедията във фабриката край Горни Лом.

Недейте да питате къде е държавата – тя е цялата в бяло и дори обяви ден на национален траур. Какво от това, че мнозина я винят с основание, че прави хората самоубийци по много и все ефикасни начини. Миньори протестират за заплати на 300 метра под земята, оръжейници от „Арсенал” правят бомби и пушкала, но живеят с месеци на вересия, железничари карат 50-годишни локомотиви, един-трима-петима се самозапалиха…

Държавата е цялата в бяло! Кога ли е било различно в страна, чийто премиер прекъсва брифинга си точно на въпрос за трагедията в Горни Лом, защото „целият народ” го чака да иде на мач… или рита топка в един предишен ден на национален траур, или поръчва пържолки за кучетата, открили трупа на зверски убито момиче, или тропа хорце на площада в Копривщица, докато 14 войничета агонизират в горящ камион, или…

Утре следващият управник ще гледа с благ поглед поредния Мунчо, който бъхти противопехотна мина с тесла, защото няма по-добър гласоподател и верноподаник от Мунчо – стига да е клониран така, че да покрива с тялото и гения си живите и мъртвите души в избирателните списъци.

Някой консумират цялата тази мила родна картина с гарнитура от непукизъм и юнашки попръжни.

А един поет още преди години зададе правилният въпрос:

Това ли беше идеалът ви –
Да забогатеете за сметка на този народ,
Комуто уж обещавахте
Своя гений и своя живот?!

Авторът на тези стихове Стефан Цанев отдавна е отговорил и на въпроса: „Кой?”

За всичко е виновен народът!!!

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.