Излизам пред блока да разходя Гошко и се заприказвах със съседа от съседния вход, дето разхожда Кети. Гошко и Кети се заиграха. Тичат, лаят, обикалят се. И със сигурност прекарват приятно. Ние със съседа не чак толкова В началото всичко беше сравнително добре, наблюдавахме мъничките зверове и се усмихвахме на невинната им игра. После той попита дали съм гласувал. Това ли трябваше да ме пита в толкова приятен момент. Всичко развали. Махнах с ръка да му покажа, че много-много не ми се говори на тази тема. Но той продължи, без да ми обръща внимание. Трябвало да се гласува. Било много важно. От своя страна бях готов да отговоря, че щом много ме убеждават, че нещо е правилно и полезно за мене, и дори от телевизията се дерат за гласуването, съм сигурен – отново ще ни прецакат. Те, знаете кои, така нагласяват законите и беззаконието, че да са полезни за тях. Каква е целта ли? Лесен отговор. Интересуват ги единствено властта и далаверите свързани с нея. Ама взимат думата в Парламента, ама появяват се по телевизора и разясняват колко много били направили за обикновения човек. Ама това, ама онова. Всичко е ясно, не от днес и не от вчера. Тях ги интересува само властта, защото като са на власт и далаверата върви. У нас винаги е било така.
Говоря на себе си, за да не слушам съседа, който път освен на себе си, иска да говори и на мене. Колко партии щели да влязат в евентуален нов парламент, ако сега се проведат изборите. Хич не ме интересува! Като ги гледам партиите, и главно партийните вождове, ми се повръща. Накъдето и да се обърна, и на ляво, и на дясно, и към дясно-център, и към левия център, все ми се повръща. Но съседа зачиства някакво петно с върха на обувката и продължава да каканиже. Ако изборите се проведат веднага какво щяло да стане, и кой щял да дойде на власт. Но нямало да се проведат веднага, защото нямало как да се проведат. Абе ти човече, макар да изглеждаш като мене, повече приличаш на тези от Парламента. И те така говорят ли говорят и накрая се разбира, че нищо не са казали. Имало закони в тази страна. Първо правителството трябвало да подаде оставка. И после следвали изборите. След два месеца, казва.
Ама на правителството не му се подава оставка. Така можело да е и по-добре. Ама за какво е по-добре, не разбрах. Каквото и да направят тия, нищо хубаво няма да се случи. Това са потомствени некадърници и бандити. Селектирани са в продължение на повече от седемдесет години. Кметове са бивши партийни секретари – винаги на една и съща партия. Синовете им са партийни секретари и тартори на бандитските групировки. Или са в Парламента. Преди да проведат каквито и да било избори, независимо кого ще изберат, трябва да изяснят кой е престъпник в тази държава. И кой е нормален човек. Дори ако се окаже, че престъпниците са двойно повече на брой, да речем, от професионалните войници. И са истински професионалисти. Не са ли най-големите ни успехи в престъпната дейност, да я наречем. Кражби, приватизация, банкови обири… Там се постигнаха върхове и се направиха откритията. А този ще ми говори за избори. Кой ще избираш, когато не знаеш лошото лошо ли е. И има ли въобще добро.
Хич не искам да го слушам този до мене, дето се опитва да ми обясни, че ако се бъдат проведени изборите през есента – какво щяло да стане. Не си прави илюзии, братче. Ще се случи каквото най-малко очакваш, както обикновено. И съответно – каквото винаги се случва. Този ще влезе в Парламента, онзи ще излезе, а ние с него, като му гледам подпетените обувки с изтрити върхове, ще останем отново с пръст в устата. Защо първо не обяснят защо бяха избити толкова хора през всичките тези години на промени. На лъжи, надежди и обещания. И от групировките, и покрай групировките. Кой създаде схемата, по която започна разграбването. Знаело се. И какво като се знае. Нека да бъде съобщено всяко име замесено в грабежите, за да няма достъп до свободния живот, и до свободните хора. Нека ги отделят на отделен остров тези типове. Да се саморазправят помежду си. Но няма да стане. Защото единствената задача на тези, които ни управляват, е да не им поискаме сметка за всичко направено до сега. Нито какво смятат да правят оттук нататък. Отдавна се знае, управници и бандити у нас са едно и също. Днес си бандит, утре раздаваш правда и кривда. Затова властта е несменяема. Хората са едни и същи. Говорят за дрога, за контрабандни канали, за купуване на изборни гласове. Абе, какво ми говорите, след като всичко вие контролирате. Тогава за какви избори ще ми говори съседа. Вот на недоверие и всякакви такива палячовщини. Айде, стига бе! Сакън да не ги забравим. Надвикват се от телевизора. Все тях трябва да гледаме. И да им се вълнуваме. Каква по-голяма поразия ще направят. В какъв южен или североизточен поток ще ни включат. Всички потоци ще минат напряко през линеещата ни страна стига да се дадат нужните комисионни. А по тръбите ще потече и руски газ, и употребявано олио от дюунерите на арабите. И всички отходни води на света ще пуснат без никакви угризения да се отичат в нас, платено ли е на когото трябва.
Подкуп! Това е вездесъщата друма тук. А не някакви си избори. Изборите са дъвка. Не, биберон, детска залъгалка. За вечно съзряващите граждани, та и селяни, и каквито там още са останали. За мене в момента нищо не представляват. За съседа – май още се заблуждава. Ама нека да си погледне първо обувките, да погледне и моите, и чак тогава отново да говори за избори. И така нататък. Всичко е ясно, мой човек. Хич да не се вълнуваш. Сега нямало да подадат оставка въпреки че са обещали. Ама на кой са обещали. Те играя. Своята игра. А ти си само обикновен зрител. Гледай ги щом нямаш какво по-интересно да гледаш. Не че аз имам. Но поне отказвам да се самозалъгвам. Не ми се участва в цирка. Предпочитам да наблюдавам как кученцата играят в градинката пред блока. Без лъжа, без измама. Май само тук, на това място, и в този ранен час можеш да си свидетел на нещо подобно. Невинно, без задни мисли и планове. Иначе целият ни ден е превзет и опропастен от измамниците. Искаш отново да ги изберем. И, казваш, че няма как да не ги изберем. Това е най-страшното. И нека се уплашим. Те няма да се уплашат. Не и от нашето гласуване, и от нашите приказки. Сигурно защото както и кученцата, така и ние двамата със съседа, никого не можем да захапем както трябва. А и да залаем, отново нищо не следва.
Be the first to comment