Истинската премиера

Премиерата на една книга обикновено е леко притеснителна за автора, поредно събитие за издателя и само за малцина тя се превръща в празник. Няма значение къде ще се случи премиерата – дали в някое неотоплено читалище или в скъп ресторант. Дали в София или в Плевен. Когато думите са поетично слово, празникът се сбъдва.

В словесно пиршество се превърна премиерата на най-новата книга със стихове на Спаска Гацева „В огледало и без“. Струва ми се, че възторгът от поезията на Спаска най-образно изрази един от слушателите в залата – доста едър млад господин, който се интересуваше от чудеса: „Удивен съм как Бог е решил да побере толкова огромен талант в такова мъничко тяло. Значи има надежда и за нас.“

Когато четеш Спаска, започва да ти се струва, че Бог със сигурност изпраща тайни щурчета, които невидимо свирят в човешките уши. Но само в ушите на избраните. Които разбират Божието слово. И още повече – знаят как да го преведат на човешките езици – за да достигне до повече хора.

Представям си как Спаска ще смръщи вежди от тези думи. Вероятно твърде помпозни ще й се сторят. Само, че искам да й кажа: думите за самата поезия само я ограбват. Затова в повечето случаи са излишни.

Убедена съм обаче, че на поета е нужно признание. И то не се побира в една премиера. Истинската премиера на Спаска Гацева се случва всеки ден. В социалната мрежа. Заповядайте всички – словесното пиршество е без куверт. Достатъчно е да чувате едно невидимо щурче.