Иван Александров, икономист
Историята на българската авиация датира от края на 19 век. По време на Международния панаир в Пловдив, който се провежда през 1892 г. двама лейтенанти от българската армия летят с дирижабъла „Ла Франс“ и вдъхновени от преживяването успяват, макар и по-късно, да убедят командването си, че България има нужда от свое собствено летателно звено. Така на 20 април 1906 г. се полагат основите на първото българско въздухоплавателно отделение с цел управляване на българските армейски разузнавателни дирижабли.
Четири години по-късно, през пролетта на 1910 г., цар Фердинанд се престрашава да се качи на белгийски биплан под управлението на опитния летец Дьо Ламин, превръщайки се в първия държавен глава и монарх в света, който лети със самолет. Към тази историческа постъпка го тласка неговият интерес към всяко техническо нововъведение, което би могло да го отърве от конете и омразната му езда. Това обяснява и неговата страст към влаковете, автомобилите и самолетите. Този исторически момент е увековечен от британското списание „Flight“, което се издава и до ден днешен, бидейки най-старото непрекъснато издавано авиационно списание в света.
Снимка: списание „Flight“
През 1911 г. правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина и за закупуване на самолети. Така от 1912 г. България вече има своя въздушна армада. През същата година край Свиленград е построено първото военно летище в света. Именно оттук е извършен първият боен полет на българската авиация. По време на Балканската война е формирано първото аеропланно отделение, което изиграва важна роля при обсадата на Одринската крепост. Няколко дни след избухването на Балканската война, на 16 октомври, пилотът Радул Милков, командир на Първо аеропланно отделение и наблюдателят Продан Таракчиев извършват една от първите в света бомбардировки от въздух над османската крепост. Това изключително по рода си бойно постижение на български летци дава повод този ден да бъде обявен за Ден на авиацията и Българските военновъздушни сили.
Карловчанката Райна Касабова също изиграва важна роля по време на обсадата в качеството си на първата жена, участвала в боен полет. Важно е да се отбележи, че за разлика от гореспоменатите асове и герои на българската авиация, Милков и Таракчиев, тя не хвърля бомби по обсадените османци, а информира вражеските сили, че крепостта скоро ще бъде превзета и всяка следваща жертва може да бъде предотвратена чрез незабавна капитулация.
След началото на Балканската война и своите бойни успехи, България намира място сред европейските и дори световните лидери в авиацията. Тогава тя разполага с повече от 12 самолета от немски, английски, френски и руски производители, докато САЩ в същото време имат на разположение едва 3.
Не след дълго се стига и до конструирането на първия български самолет, което се случва през лятото на 1915 г. от талантливия младеж Асен Йорданов. По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта като доброволец и постъпва в качеството на механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там през лятото на 1915 г. той завършва своята работа върху конструирането на първия български самолет „Експрес“ („Йорданов-1“).
След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната споделя своето заключение:
„Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.“
През 1911 г. правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина и за закупуване на самолети. Така от 1912 г. България вече има своя въздушна армада. През същата година край Свиленград е построено първото военно летище в света. Именно оттук е извършен първият боен полет на българската авиация. По време на Балканската война е формирано първото аеропланно отделение, което изиграва важна роля при обсадата на Одринската крепост. Няколко дни след избухването на Балканската война, на 16 октомври, пилотът Радул Милков, командир на Първо аеропланно отделение и наблюдателят Продан Таракчиев извършват една от първите в света бомбардировки от въздух над османската крепост. Това изключително по рода си бойно постижение на български летци дава повод този ден да бъде обявен за Ден на авиацията и Българските военновъздушни сили.
Карловчанката Райна Касабова също изиграва важна роля по време на обсадата в качеството си на първата жена, участвала в боен полет. Важно е да се отбележи, че за разлика от гореспоменатите асове и герои на българската авиация, Милков и Таракчиев, тя не хвърля бомби по обсадените османци, а информира вражеските сили, че крепостта скоро ще бъде превзета и всяка следваща жертва може да бъде предотвратена чрез незабавна капитулация.
След началото на Балканската война и своите бойни успехи, България намира място сред европейските и дори световните лидери в авиацията. Тогава тя разполага с повече от 12 самолета от немски, английски, френски и руски производители, докато САЩ в същото време имат на разположение едва 3.
Не след дълго се стига и до конструирането на първия български самолет, което се случва през лятото на 1915 г. от талантливия младеж Асен Йорданов. По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта като доброволец и постъпва в качеството на механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там през лятото на 1915 г. той завършва своята работа върху конструирането на първия български самолет „Експрес“ („Йорданов-1“).
След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната споделя своето заключение:
„Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.“
Be the first to comment