Дивата Амазонка

Точно преди година, гледах едно от предаванията на Джереми Уейд в търсене на речни чудовища във водите на Амазонка. Известният водещ беше отишъл в сърцето на Перуанска Амазония на лов за 5-метрова арапайма по горното течение на най-пълноводната река в света. Определено бях заинтригуван, но не си и представях, че година по-късно ще ям арапайма на брега на Амазонка. При пътуването ми до Перу през март, реших да огранича престоя си в Куско – древната столица на инките, единствено до посещението на Мачу Пикчу. Като за сметка на това, се отправих към може би най-необикновеното ми приключение досега. Пътувам към Икитос – най-големият град в света, до който няма сухопътен достъп. До тук може да се стигне само с кораб по Амазонка или със самолет. Избирам втория вариант, заради липсата на време. Както обикновено, с кацането на непознато място съм обвзет от вътрешен ентусиазъм при излизането от самолета, проявяващ се в желанието ми да заснема този момент. За съжаление, опитът ми е неуспешен, тъй като обективът на камерата бързо се запотява и след няколко секунди вече не се вижда абсолютно нищо.
95% влажност на въздуха
Влажността на въздуха не пада под 80% през годината, но в момента феноменът Ел Ниньо е доста активен и валежите са повече от обичайното. В допълнение, март и април са най-влажните месеци от годината, така че имам „късмета“ да се озова на място с 95% влажност на въздуха. Това естествено намалява количеството кислород във въздуха и в началото се налага да дишам по-зачестено. Но още на следващия ден свиквам с обстановката и вече съм готов за опознаване на района.
Мотоциклети вместо коли
Бързо забелязвам, че таксито, което ме отвежда до хотела, е една от малкото коли на пътя изобщо. Повечето превозни средства тук са мотоциклети и „тук-тук“ (същите като в Тайланд). Обяснението на шофьора е, че те са по-икономични и за беден район като този това е водещо. От друга страна, транспортирането на автомобили до тук е предмет на малко по-сложен логистичен процес. Не на последно място, каквато и кола да си вземете, нейният доживотен маршрут ще включва радиус от няколко пресечки покрай главната улица на града. Така че наистина, няма особен смисъл от автомобил.
Урок по оцеляване в друга епоха
Стигам и до хотела. Оказва се, че има само два хотела в града, които отговарят на някакви международни стандарти и наличието на WiFi, топла вода, климатик и сейф са някакви футуристични елементи, за които останалите места за настаняване могат само да мечтаят. Малкото туристи, които пристигат в Икитос, се отправят директно към шаманските лечебни центрове, с които е известен района около Амазонка и не се застояват в града. Затова и легловата база е такава. А впоследствие разбирам, че онази Амазония, която Перу показва пред туристите, се намира доста далеч от тук – в Пуерто Малдонадо (близо до Куско). Именно там са насочени усилията на държавата към облагородяване на туристическата инфраструктура. За сметка на това, в Икитос всичко е достатъчно занемарено, за да се превърне престоят ви в урок по оцеляване през друга епоха. В много части на Икитос, времето наистина е спряло. Пишещите машини са още на мода, като гордите им собственици предлагат различни услуги срещи заплащане на улицата. Има и компютърни клубове, които много приличат на българските в края на 90-те години и по бегли спомени, изглежда че използват същите машини. И докато технологиите, макар и бавно, пак търпят някакво развитие, то има една част на Икитос, която едва ли ще се промени.
Шамански ритуали и четириметрови риби
Това е пазарът в Белем – плаващият квартал, където живеят бедните семейства. Самият пазар е разположен до крайбрежието и всяка сутрин към него се стичат хиляди рибари, които искат да продадат улова си от реката. Тук се продават и всички онези странни плодове и зеленчуци, които богатата флора около Амазонка осигурява като прехрана за индианците. Кръгът е затворен и всичко това се изкупува изцяло от местните – обикновените жители на града, ресторантьорите – за своите заведения, или селяните от близките села по реката. Необходими ми бяха само няколко минути престой на пазара, за да разбера, че това е най-странното тържище, на което съм бил и някога ще бъда. Тук имаше 4-метрови риби, пържени алигатори, речни делфини, кръвожадна пираня, която още подскача в коша, филета от костенурки, халюциногенни и психотропни вещества за различни шамански ритуали и още много, много други необичайни продукти за един открит пазар. Явно гореизброените неща се оказаха недостатъчни за моето око, затова продължих да се лутам из пресечките на пазара, докато не се озовах в една задъдена улица, където изхвърляха разваленото месо. Опитах да се абстрахирам от лешоядите около мен като обичайна за мен гледка, но тогава бях забелязан от един местен производител на алкохол. Нямах особен избор и трябваше да изпия една чаша Siete Raices (традиционно алкохолно питие в Перуанска Амазония) направо от бидона, където ферментира напитката. Благодарение на това осъзнах, че е време да се махам от там и забързах крачка обратно към града.
„Каса Фицкаралдо“ и краят на приказката за каучуковото богатство
Крайречната алея и районът около Plaza de Armas (или „площадът“) са сред най-интересните части в иначе скучния град. Силно впечатление правят огромните къщи на каучуковите барони от началото на 20 век. Една от тях е проектирана лично от Густав Айфел и е донесена от Франция с кораб, за да бъде сглобена тук в джунглата. Именно каучукът е в основата на разрастването на този град. Покрай индустриалната революция в Европа в началото на 20 век, находчивите европейци се отправят към Бразилия в търсене на каучук, а още по-жадните за бърза печалба я намират в горното течение на Амазонка. Така Икитос се оказва в центъра на първия каучуков бум. Благодарение на заробените индианци, много ирландци, англичани и евреи стават приказно богати в сърцето на джунглата. Нагледен пример за техния разточителен живот е факта, че предпочитали да изпратят специален кораб до Англия с ризите им за пране, отколкото да ги изперат местните. След смъртта на няколко десетки хиляди индианци, правителството прекратява дейността на англо-перуанската компания ‘Peruvian Amazon’, а бароните се пренасочват към азиатския каучук. Техните внушителни къщи и до днес могат да се видят в центъра на Икитос, а най-известната от тях е „Каса Фицкаралдо“. Ако сте чували от някъде това име, вероятно е от едноименния филм „Фицкаралдо“ (1982 г.), избран за най-добър немски пълнометражен филм. В него, главният герой – каучоковият барон Карлос Фицкаралдо, иска да построи опера в джунглата, но така и не успява. Най-интересната част от града определено е кулинарната страна. Отделете си време и място в стомаха, за да опитате от всичко, което се предлага в ресторантите около центъра. Най-малкото- защото тези неща наистина няма къде да ги опитате другаде. Най-популярното рибно ястие е арапаймата, или както местните я наричат – paiche. Това е най-голямата сладководна риба в света и нейната родина е Амазонка, като достига дължина близо 5 метра, тегло 200 килограма и се храни дори с птици. Към нея, вместо обичайните картофки, ще ви сервират пържен плантайн (плод, наподобяващ зелен банан, но изискващ термична обработка преди ядене). А при тази високата влажност и целогодишните жеги, най-популярен е сладоледът от ‘Aguaje’, който се прави от плодовете на т.нар. Маврициева палма. До Икитос може да стигнете лесно с директен полет от Лима, а веднъж като стъпите тук, несъмнено трябва да отделите няколко дни за пътуване по Амазонка.
Текстът е публикуван в сп. Икономист