Коя е истинската революция в законодателството

20 април 2016 г. бе паметна дата за България не само заради 140 –годишнината от избухването на априлското въстание, а заради това, че след толкова много години членство в ЕС и още повече години демокрация у нас най-накрая беше въведена задължителната оценка на въздействието като неразделна част от законодателния процес. Датата е историческа защото българският парламент реши окончателно със закон да уреди т.нар. интегрирана оценка на въздействието, което означава приложимост на механизма в неговия максимално широк обхват и обем.

Това беше сторено чрез интервенция в един от най-стабилните и най-малко променяни закони в България, който в същото време се определя като „конституционен” закон, т.е. като акт, който в йерархията на нормативните актове у нас стои над обикновените закони и кодекси, веднага след Конституцията – Законът за нормативните актове.

Защо говорим за нещо историческо и революционно? Законът за нормативните актове е приет през 1973 г. като акт, който трябва на подконституционно ниво да доразвие идеите, заложени в Конституцията на България от 1971 г., известна като Живковата конституция. Законът е променян козметично през 1995 г. и 2003 г. и малко по-сериозно през 2007 г., когато от него бяха премахнати думите „социалистическата демокрация” и „изграждането на зряло социалистическо общество”, на които до тогава е трябвало да служи законодателството. И днес в 2016 г. в този закон се появяват основните елементи на по-доброто регулиране, които от 1 година са хит в ЕС. Ако трябва да се изразим фигуративно, в този стар дървен черно-бял лампов телевизор, който приема аналогов сигнал за 1 програма се появява екрана на ултра модерен 3D цветен телевизор, който може да получава всички възможни сигнали на безброй много цифрови, ефирни, интернет и всякакви други честоти.

Новоприетият закон започва с нормата – принцип, според която при изработването на всеки проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите.

Веднага след това закрепва и принципното положение, че резултатите от прилагането на всеки нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. От гледна точка на субектите, предлагащи мерки по регулиране в закона се казва, че всеки съставител на проект на нормативен акт, разбирай независимо от това дали правото на законодателна инициатива изхожда Министерски съвет или от отделен народен представител е задължен да извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон.

Оценката на въздействието е предварителна и последваща и последваща, а предварителната оценка е частична и цялостна. Оценката на въздействието, според закона, е механизъм, който изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати. Методологията за извършване на оценка на въздействието на проектите на закони и кодекси, внесени от народни представители се определя от Народното събрание. Условията и реда за планиране и извършване на ОВ, както и обхватът и методологията за ОВ по отношение на проектите за закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, предлагани от МС се определят с наредба на МС.

Новият Закон за нормативните актове съдържа и нова правна уредба на обществените консултации. Новото принципно законово положение е, че и като част от предварителната оценка на въздействието и в процеса на изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

Нов момента е и изискването преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проект на нормативен акт да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада и с предварителната оценка на въздействието за предложения и становища.

Изключително важна промяна в уредбата на обществените консултации е удължаването на срока за тяхното провеждане от 14 на 30 дни. Липсата на достатъчно време за заинтересованите страни да се запознаят са предложенията и да формират мнение по тях беше огромен недостатък, който сега е преодолян. Новата норма гласи, че само при изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок различен от 30 – дневния и когато той е по кратък от него, не може да е по 14 дни.

Според закона, когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

Новият ЗНА отстранява и някои от другите съществували дефицити в предишната правна уредба като лисата на обратна връзка към участниците в консултацията и неяснотата относно това, кои приноси са били вземи предвид и кои не. В своя нова разпоредба ЗНА предвижда, че след приключването на обществената консултация и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.

ЗНА за първи път признава ролята, която порталът за обществени консултации има в българската система за обществено консултиране на политиките като в своите допълнителни разпоредби го дава неговата легална дефиниция и го определя като централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването на проекти на нормативни актове за обществени консултации, изготвени от орган на изпълнителната власт или от орган на местното самоуправление.

Очакванията, свързани с новия ЗНА са огромни. С неговото пълноценно и прилагане се очаква да бъде преодолян проблема със законодателната инфрация и приемането на законодателсво «на килограм». ОВ се счита като механизъм осигуряващ приток на експертиза, от каквато законодателния процес има нужда.

Чрез него ще се постигне прилагането на концептуален подход към постигане на последователна и изчерпателна уредба на обществените отношения, при който на нормативните актове да се гледа като на мерки и инструменти за реализация на едни завършени, базирани на доказателствата и релевантни към действителността и действащия правопорядък политики, които имат ясна интервенционна логика и предназначеност за трайно и окончателно регулиране, което е принципна слабост на нормотворчеството. Ще стане възможно дългосрочното планиране на публичните политики.

Ще бъдат преодолени голяма част от проблемите свързани с несъответствието на законопроектите с правото на ЕС са като:

– константно наличие на лош, неадекватен и неотговарящ на българската правна терминология превод на актовете на ЕС;

– неоснователно инкорпориране във вътрешни актове на регламентите, които имат непосредствено действие, след приемането на България в ЕС;

– неоснователно преписване в буквален превод на директиви на ЕС;

– некоректно въвеждане на правото на ЕС във вътрешното ни законодателство;

– допускане на противоречия по същество между няколко законопроекта и актове на ЕС, за които в мотивите се твърди, че се въвеждат.

Бавно и постепенно ще се изгради обратната връзка между законодателния процес и дейността по правоприлагане и ще се правоприлагането.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.